Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
Всички под максималния осигурителния праг да четат: Полагат ви се до 1000 лв, ето как да ги вземете psdoaskdoasdkas.png
  • Новини

Всички под максималния осигурителния праг да четат: Полагат ви се до 1000 лв, ето как да ги вземете

Иван Димитров Пешев януари 15, 2023
Народното събрание одобри окончателно нова мярка срещу високите цени на горивата и транспорта. Оттук нататък ще можем да...
Read More Read more about Всички под максималния осигурителния праг да четат: Полагат ви се до 1000 лв, ето как да ги вземете
Младо момиче проследи GPS на приятеля си и се натъкна нещо шокиращо и извратено mlsdaosdmsom.png
  • Новини

Младо момиче проследи GPS на приятеля си и се натъкна нещо шокиращо и извратено

Иван Димитров Пешев януари 15, 2023
Младо и красиво момиче преживя най-големия си кошмар благодарение на една невинна проверка с GPS. Приятелят на...
Read More Read more about Младо момиче проследи GPS на приятеля си и се натъкна нещо шокиращо и извратено
Ето как се правят най-уникалните пилешки хапки – хрупкави отвън и сочни отвътре! Не пропускайте – много е лесно! haspdska.png
  • Новини

Ето как се правят най-уникалните пилешки хапки – хрупкави отвън и сочни отвътре! Не пропускайте – много е лесно!

Иван Димитров Пешев януари 15, 2023
Няма човек, който да не обича крехко пилешко филе . Но всички имаме един проблем при приготвянето...
Read More Read more about Ето как се правят най-уникалните пилешки хапки – хрупкави отвън и сочни отвътре! Не пропускайте – много е лесно!
Ето какъв щеше да бъде живота ти ако се беше родил в Северна Корея, а не в България! jgkgher.png
  • Новини

Ето какъв щеше да бъде живота ти ако се беше родил в Северна Корея, а не в България!

Иван Димитров Пешев януари 15, 2023
Представи си, че се беше родил в Северна Корея. Как си представяш живота там? Уютен и спокоен...
Read More Read more about Ето какъв щеше да бъде живота ти ако се беше родил в Северна Корея, а не в България!
Фигурката на слона носи щастие в дома, но едва ли някой ви е казвал тези неща fisurksao.png
  • Новини

Фигурката на слона носи щастие в дома, но едва ли някой ви е казвал тези неща

Иван Димитров Пешев януари 15, 2023
Фигурка на слон близо до входната врата привлича богатство и сила за наемателите, а слонът в двора...
Read More Read more about Фигурката на слона носи щастие в дома, но едва ли някой ви е казвал тези неща
Календар за засаждане на зеленчуци по месеци – Ето как да се ориентираме какво се сади и кога kaledasodask.png
  • Новини

Календар за засаждане на зеленчуци по месеци – Ето как да се ориентираме какво се сади и кога

Иван Димитров Пешев януари 15, 2023
Това е списък, по който можете да се ориентирате, кога и какво да засаждате и да си...
Read More Read more about Календар за засаждане на зеленчуци по месеци – Ето как да се ориентираме какво се сади и кога
Синоптиците обявиха: Силен сняг от другата седмица nasodfaskdaso.jpg
  • Новини

Синоптиците обявиха: Силен сняг от другата седмица

Иван Димитров Пешев януари 15, 2023
Времето от средата на декември досега изобщо не напомня, че сме посред зима. Високите температури, често достигащи...
Read More Read more about Синоптиците обявиха: Силен сняг от другата седмица
Черна прокоба следва семейство, което загуби двете си деца по един и същи начин proaskasobkas.png
  • Новини

Черна прокоба следва семейство, което загуби двете си деца по един и същи начин

Иван Димитров Пешев януари 15, 2023
Младо семейство се изправи пред две огромни изпитания. Те получиха най-тежкият удар от живота, а именно, загубиха...
Read More Read more about Черна прокоба следва семейство, което загуби двете си деца по един и същи начин
Тази снимка на второкласника Ники стъписа много българи, баща възкликна: Очите ми се напълниха със сълзи vtoraskdkasldas.png
  • Новини

Тази снимка на второкласника Ники стъписа много българи, баща възкликна: Очите ми се напълниха със сълзи

Иван Димитров Пешев януари 15, 2023
Публикация привлeчe вниманиeто на хиляди българи в социалната мрeжа Фeйсбук. Става въпрос за второкласник на имe Ники,...
Read More Read more about Тази снимка на второкласника Ники стъписа много българи, баща възкликна: Очите ми се напълниха със сълзи
Смелостта на полицайка я накара да направи невъзможното – спаси младо момиче от бежанци gaskaoskdas.png
  • Новини

Смелостта на полицайка я накара да направи невъзможното – спаси младо момиче от бежанци

Иван Димитров Пешев януари 15, 2023
Полицейската професия не е никак лесна, особено за представителките на женския пол. Но смела и красива полицайка...
Read More Read more about Смелостта на полицайка я накара да направи невъзможното – спаси младо момиче от бежанци

Разделяне на публикациите на страници

Previous 1 … 1 804 1 805 1 806 1 807 1 808 1 809 1 810 … 2 669 Next

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Убитата от сина си Таня е успешна бизнес дама и уникален човек
  • Скандалната професорка се оказа бедна църковна мишка, раздавала парите на лекари-сиромаси
  • Тони Стораро с изповед: „Фики знае какво е нямане. Емрах не знае какво е да нямаш“
  • Народът скочи срещу охранители, удряли млад мъж в Пловдив
  • Демерджиев: Има връзка между бомбените заплахи и разкритията за Пеевски
  • Огнен ад в секретно космическо съоръжение за стотици милиони в България!
  • Шокиращ обрат в „Ергенът“! Радо е изгонен заради агресия, Габи си тръгва с него
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали
  • Кога се слага киселото зеле: Колко сол се слага на литър вода и как да стане хрупкаво. Вижте повече..
  • Борисов ни стъписа: Започват…Вижте повече..

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
  • Извънредно! 3 дрона взривиха търговски кораб на 15 мили от Бяла, има пострадали моряци 😰😡
  • От пресслужбата на Министерски съвет разпространиха съобщение за срещата на премиера Румен Радев с посланика на Русия у нас Елеонора Митрофанова
  • Само на 19 години! Благоевград изпраща Вики, която щеше да стане прекрасен доктор
  • Скръбна вест: Почина фаворитът в „Гласът на България“ Румен Колев
  • Дъщерята на убитата 45-годишна жена в Пловдив: Защо бе, дете, защо го направи? Как можа, как можа?
  • След Илиян Филипов ново убийство в Пловдив. Полиция отцепи нова кооперация, не дават пиле да прехвръкне
  • България се събуди в черно! Жестока катастрофа с много убити, все млади хора на 18 и 20 години
  • Масови съкращения на служители с ТЕЛК и работещи пенсионери в…
  • Cвъpзaxa Илиян Филипов с генерал Радев – ще се изyмuте от детайлите..
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.