Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
Поклон пред Баба Недка от Раданово! Отгледала е 22 деца, а със 150 лева пенсия се грижи и за правнуче basbasbasnedas.jpg
  • Новини

Поклон пред Баба Недка от Раданово! Отгледала е 22 деца, а със 150 лева пенсия се грижи и за правнуче

Иван Димитров Пешев ноември 29, 2022
Баба Недка има изумителна история. Тя е от село Раданово. Баба Недка се е прегърбила от работа,...
Read More Read more about Поклон пред Баба Недка от Раданово! Отгледала е 22 деца, а със 150 лева пенсия се грижи и за правнуче
България изгуби още едно голямо име: Отиде си голям наш учен kgaskhaskhaslhl.jpg
  • Новини

България изгуби още едно голямо име: Отиде си голям наш учен

Иван Димитров Пешев ноември 29, 2022
Напуснал ни е доайенът на българската реторика проф. Йордан Ведър, съобщиха от софийския университет „Св. Климент Охридски“....
Read More Read more about България изгуби още едно голямо име: Отиде си голям наш учен
Помните ли лимонадата от 20 стотинки от едно време? Страшен кекс ставаше с нея – пухкав и сочен limonaosdoasdas.jpg
  • Новини

Помните ли лимонадата от 20 стотинки от едно време? Страшен кекс ставаше с нея – пухкав и сочен

Иван Димитров Пешев ноември 29, 2022
Ако стe имали „чeстта“ да живeeтe по врeмeто на соца, със сигурност ощe помнитe онeзи вкусотии, които...
Read More Read more about Помните ли лимонадата от 20 стотинки от едно време? Страшен кекс ставаше с нея – пухкав и сочен
Дойде най-прекрасната новина за Сашко от Перник, баща му е на седмото небе shashkashoasniaovas.jpg
  • Новини

Дойде най-прекрасната новина за Сашко от Перник, баща му е на седмото небе

Иван Димитров Пешев ноември 29, 2022
Днес 12-годишният Сашко беше изписан днес от „Пирогов”. Момчето беше настанено в болница след деветдневно издирване и...
Read More Read more about Дойде най-прекрасната новина за Сашко от Перник, баща му е на седмото небе
Мистерията с Ивелин и Петър се заплете току що! Ето какво откриха ivevleviasinoason.jpg
  • Новини

Мистерията с Ивелин и Петър се заплете току що! Ето какво откриха

Иван Димитров Пешев ноември 29, 2022
Снимка: Община Бургас и Булфото 44-годишният Ивелин Тодоров от Средец и 47 годишният Петър Петров от Бургас...
Read More Read more about Мистерията с Ивелин и Петър се заплете току що! Ето какво откриха
Извънредно! Много тежка катастрофа с много загинали до Стара Загора stastiastosotzot.jpg
  • Новини

Извънредно! Много тежка катастрофа с много загинали до Стара Загора

Иван Димитров Пешев ноември 29, 2022
Трима души са загинали и шест са ранени при катастрофа между кола и миниван в Старозагорско. В...
Read More Read more about Извънредно! Много тежка катастрофа с много загинали до Стара Загора
Трагични новини от МВР: Йордан от Варна е намереният мъртъв мъж под Аспарухов мост iooroasdnasdnasd.jpg
  • Новини

Трагични новини от МВР: Йордан от Варна е намереният мъртъв мъж под Аспарухов мост

Иван Димитров Пешев ноември 29, 2022
Кадър ФБ Установена е самоличността на скочилия от Аспарухов мост млад мъж във Варна. От полицията допълниха,...
Read More Read more about Трагични новини от МВР: Йордан от Варна е намереният мъртъв мъж под Аспарухов мост
Откриха ми рак на гърдата, моля, не пренебрегвайте този симптом и споделете, искам всички жени да видят raskasitasmtaspt.jpg
  • Новини

Откриха ми рак на гърдата, моля, не пренебрегвайте този симптом и споделете, искам всички жени да видят

Иван Димитров Пешев ноември 29, 2022
Шери Родс е майка на три деца, която вчера и била диагностицирана с рак на гърдата. Тя...
Read More Read more about Откриха ми рак на гърдата, моля, не пренебрегвайте този симптом и споделете, искам всички жени да видят
Невероятна история с раница, натъпкана с десетки хиляди лева и забравена днес от бизнесмен в Благоевград rasnrasnnacsiascias.png
  • Новини

Невероятна история с раница, натъпкана с десетки хиляди лева и забравена днес от бизнесмен в Благоевград

Иван Димитров Пешев ноември 29, 2022
Бизнесменът, който днес забрави раница с много пари, документи и ключове от автомобили откри парите си, пише...
Read More Read more about Невероятна история с раница, натъпкана с десетки хиляди лева и забравена днес от бизнесмен в Благоевград
Зрителите видяха нещо странно със Сашко при първата му поява zrtiatletlasltaslt.jpg
  • Новини

Зрителите видяха нещо странно със Сашко при първата му поява

Иван Димитров Пешев ноември 29, 2022
Кадри Нова ТВ Драмата със Сашко се превърна в риалити шоу. Повечето хора дават уж загрижено мнение,...
Read More Read more about Зрителите видяха нещо странно със Сашко при първата му поява

Разделяне на публикациите на страници

Previous 1 … 1 934 1 935 1 936 1 937 1 938 1 939 1 940 … 2 669 Next

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Радев с първи думи след тайната визита на Буданов в София
  • Борисов не издържа след новината от Тръмп за милиони тонове дизел: Предупредих, че е груба грешка!
  • Борисов се появи и съобщи за голяма…
  • Десислава Банова-Плевнелиева: Шокиращо беше да прочета, че съм починала
  • Неочаквано: Доц. Бацелова не стигна до студиото на bTV, отправи предупреждение
  • Започват масови проверки на пенсионери – вижте дали сте сред засегнатите
  • Първата буква на фамилията ти разкрива каква сила си наследил от рода си: Открий своето скрито качество!
  • Когато добротата се появи без предупреждение
  • Дъщеря ми беше само на осемнайсет, когато почина при раждането
  • След смъртта на съпруга ми мислех, че няма по-голяма болка от това да го загубя

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • Дъщерята на убитата 45-годишна жена в Пловдив: Защо бе, дете, защо го направи? Как можа, как можа?
  • След Илиян Филипов ново убийство в Пловдив. Полиция отцепи нова кооперация, не дават пиле да прехвръкне
  • България се събуди в черно! Жестока катастрофа с много убити, все млади хора на 18 и 20 години
  • Масови съкращения на служители с ТЕЛК и работещи пенсионери в…
  • Cвъpзaxa Илиян Филипов с генерал Радев – ще се изyмuте от детайлите..
  • Гурбетчия от Кърджали: За 14 дни изхарчих 5000 евро
  • Лошо. Какво сполетя Василковски. Вижте повече..👇👇
  • Голяма промяна за трудовия стаж и определянето на пенсиите😮Омбудсманът скочи!
  • Защо Ралица Паскалева е аут от „Игри на волята“?
  • Полейте доматите само веднъж с този разтвор и ще ги берете в кофи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.