Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
Илон Мъск пусна снимка от България! Най-богатият човек на планетата направи реклама на страната ни ilooonmusnkskns.jpeg
  • Новини

Илон Мъск пусна снимка от България! Най-богатият човек на планетата направи реклама на страната ни

Иван Димитров Пешев ноември 22, 2022
Най-богатият човек на планетата Илон Мъск направи реклама на Белоградчик и България. Основателят на Tesla и SpaceX сподели в своя профил в...
Read More Read more about Илон Мъск пусна снимка от България! Най-богатият човек на планетата направи реклама на страната ни
Войната е в Турция: Ракета от Сирия уби малкия Хасан и учителка hashasnasnasnaaa.jpg
  • Новини

Войната е в Турция: Ракета от Сирия уби малкия Хасан и учителка

Иван Димитров Пешев ноември 22, 2022
Освен тежките икономически проблеми Турция вече е във война и на нейна територия. Кюрдските бойци в Сирия...
Read More Read more about Войната е в Турция: Ракета от Сирия уби малкия Хасан и учителка
Краят е близо: Суперкомпютър предсказа кога ще приключи живота ssupeprpasorasor.jpg
  • Новини

Краят е близо: Суперкомпютър предсказа кога ще приключи живота

Иван Димитров Пешев ноември 22, 2022
Суперкомпютър, създаден за прогнозиране на моделите на човешката цивилизация, направи предсказание, че животът ще приключи до 2050...
Read More Read more about Краят е близо: Суперкомпютър предсказа кога ще приключи живота
Лукът троши камъни и ги отстранява от тялото на пясък-Ето рецептата lukkrepcepcpe.jpg
  • Новини

Лукът троши камъни и ги отстранява от тялото на пясък-Ето рецептата

Иван Димитров Пешев ноември 22, 2022
Рецептата е наистина уникална, останала ми е от майка ми, която работеше като хомеопат в Московската болница...
Read More Read more about Лукът троши камъни и ги отстранява от тялото на пясък-Ето рецептата
Прокурор от Перник с извънредна информация за майката на Сашко masmakaskaksho.jpg
  • Новини

Прокурор от Перник с извънредна информация за майката на Сашко

Иван Димитров Пешев ноември 22, 2022
По-рано днес стана ясно, че прокуратурата работи по няколко версии за изчезването на малкия Александър от Перник....
Read More Read more about Прокурор от Перник с извънредна информация за майката на Сашко
Шесто чувство? Ето какво направила бабата на Сашко часове, преди да го открият sashasbkasbkasob.jpg
  • Новини

Шесто чувство? Ето какво направила бабата на Сашко часове, преди да го открият

Иван Димитров Пешев ноември 22, 2022
След „чудото“ с откриването на 12-годишния Александър в събота след 9-дневно издирване, все още остават много неизяснени...
Read More Read more about Шесто чувство? Ето какво направила бабата на Сашко часове, преди да го открият
България се моли! Полицай Кирил Петков е в тежко състояние kirllpetkeossva.jpg
  • Новини

България се моли! Полицай Кирил Петков е в тежко състояние

Иван Димитров Пешев ноември 22, 2022
Служител е на Специализирани полицейски сили 51-годишният Кирил Петков е тежко пострадалият полицай, заради катастрофата с бус...
Read More Read more about България се моли! Полицай Кирил Петков е в тежко състояние
Въпрос към българско дете, кой за любимият му предмет в училище-Отговорът е потресаващ dedetastasbasbasb.jpg
  • Новини

Въпрос към българско дете, кой за любимият му предмет в училище-Отговорът е потресаващ

Иван Димитров Пешев ноември 22, 2022
Дигиталното онлайн образованиe всe повeчe навлиза в аджeндата ни, но наистина ли e толкова качeствeно? Точно този...
Read More Read more about Въпрос към българско дете, кой за любимият му предмет в училище-Отговорът е потресаващ
Билкaтa, кoятo цepи гъбички, циcтит и oчни зaбoлявaния c eднo щpaквaнe нa пpъcтитe ggugabaibiaskac.jpg
  • Новини

Билкaтa, кoятo цepи гъбички, циcтит и oчни зaбoлявaния c eднo щpaквaнe нa пpъcтитe

Иван Димитров Пешев ноември 22, 2022
Пoдцeнявaнaтa билкa живoвляк лeкувa c eднo щрaквaнe нa пръcтитe Никaк нe прeувeличaвaмe, кoгaтo кaзвaмe, чe билкaтa живoвляк...
Read More Read more about Билкaтa, кoятo цepи гъбички, циcтит и oчни зaбoлявaния c eднo щpaквaнe нa пpъcтитe
Ето го търновския палат на Галена и Галин – 11 спални, басейн с джакузи, 1900 кв.м. площ и спираща дъха гледка gagagalalainnn.jpg
  • Новини

Ето го търновския палат на Галена и Галин – 11 спални, басейн с джакузи, 1900 кв.м. площ и спираща дъха гледка

Иван Димитров Пешев ноември 22, 2022
Отдавна продължава сагата със станалия печално известен имот на Галена и съпруга ѝ – бизнесмена Галин Анастасов....
Read More Read more about Ето го търновския палат на Галена и Галин – 11 спални, басейн с джакузи, 1900 кв.м. площ и спираща дъха гледка

Разделяне на публикациите на страници

Previous 1 … 1 953 1 954 1 955 1 956 1 957 1 958 1 959 … 2 669 Next

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Радев с първи думи след тайната визита на Буданов в София
  • Борисов не издържа след новината от Тръмп за милиони тонове дизел: Предупредих, че е груба грешка!
  • Борисов се появи и съобщи за голяма…
  • Десислава Банова-Плевнелиева: Шокиращо беше да прочета, че съм починала
  • Неочаквано: Доц. Бацелова не стигна до студиото на bTV, отправи предупреждение
  • Започват масови проверки на пенсионери – вижте дали сте сред засегнатите
  • Първата буква на фамилията ти разкрива каква сила си наследил от рода си: Открий своето скрито качество!
  • Когато добротата се появи без предупреждение
  • Дъщеря ми беше само на осемнайсет, когато почина при раждането
  • След смъртта на съпруга ми мислех, че няма по-голяма болка от това да го загубя

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • Дъщерята на убитата 45-годишна жена в Пловдив: Защо бе, дете, защо го направи? Как можа, как можа?
  • След Илиян Филипов ново убийство в Пловдив. Полиция отцепи нова кооперация, не дават пиле да прехвръкне
  • България се събуди в черно! Жестока катастрофа с много убити, все млади хора на 18 и 20 години
  • Масови съкращения на служители с ТЕЛК и работещи пенсионери в…
  • Cвъpзaxa Илиян Филипов с генерал Радев – ще се изyмuте от детайлите..
  • Гурбетчия от Кърджали: За 14 дни изхарчих 5000 евро
  • Лошо. Какво сполетя Василковски. Вижте повече..👇👇
  • Голяма промяна за трудовия стаж и определянето на пенсиите😮Омбудсманът скочи!
  • Защо Ралица Паскалева е аут от „Игри на волята“?
  • Полейте доматите само веднъж с този разтвор и ще ги берете в кофи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.