Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
Двaмa бpaтя близнaци се oжeнили зa двe сестри близнaчки: Кoгa видитe тeхнитe дeцa, нямa дa Ви се вяpвa bzlbzibansbnas.jpg
  • Новини

Двaмa бpaтя близнaци се oжeнили зa двe сестри близнaчки: Кoгa видитe тeхнитe дeцa, нямa дa Ви се вяpвa

Иван Димитров Пешев септември 21, 2022
Интeрecнa e иcтoриятa нa тeзи двe двoйки близнaци, кoитo зa мнoгo крaткo врeмe зaпoчнaли cвoитe любoвни приключeния, a крaят...
Read More Read more about Двaмa бpaтя близнaци се oжeнили зa двe сестри близнaчки: Кoгa видитe тeхнитe дeцa, нямa дa Ви се вяpвa
Всички търсят къща в това райско кътче на България, но никой не продава vasvaisvkasvkasv.jpg
  • Новини

Всички търсят къща в това райско кътче на България, но никой не продава

Иван Димитров Пешев септември 21, 2022
Кадънче, Невестино, абе селото на момите. И поради тази причина се е напълнило със зетьове. 43 къщи,...
Read More Read more about Всички търсят къща в това райско кътче на България, но никой не продава
Ето я депутатката, която за 8 години изговори едва 4 думи в НС deepdapdaspdaks.jpg
  • Новини

Ето я депутатката, която за 8 години изговори едва 4 думи в НС

Иван Димитров Пешев септември 20, 2022
Теодора Дренска е политик от НДСВ, депутат в две последователни Народни събрания – 39-о (б.р. – Събранието...
Read More Read more about Ето я депутатката, която за 8 години изговори едва 4 думи в НС
Мъж заведе кървящата си жена в Спешното във Варна, а докторът се оказа пиян до козирката sapshpaspnas.jpg
  • Новини

Мъж заведе кървящата си жена в Спешното във Варна, а докторът се оказа пиян до козирката

Иван Димитров Пешев септември 20, 2022
Мъж, който завел жена си на прегред в Спешното отделение на варненската „Св. Анна“, твърди, че е...
Read More Read more about Мъж заведе кървящата си жена в Спешното във Варна, а докторът се оказа пиян до козирката
Пребили д-р Велев, защото не може да съживи умряла жена drevlelvelvlav.png
  • Новини

Пребили д-р Велев, защото не може да съживи умряла жена

Иван Димитров Пешев септември 20, 2022
Редактор: Юлия Георгиева кадър Нова тв Преди 5-6 години, тръгвайки на адрес от Районния координационен център ме...
Read More Read more about Пребили д-р Велев, защото не може да съживи умряла жена
Ураганът потопи яхтата на Полихрон Луков! Остана му само polslhalshas.jpg
  • Новини

Ураганът потопи яхтата на Полихрон Луков! Остана му само

Иван Димитров Пешев септември 20, 2022
Кадър Флагман и Булфото Животът на помориеца Полихрон Луков, който се представял за дипломат от карибска страна,...
Read More Read more about Ураганът потопи яхтата на Полихрон Луков! Остана му само
Икономист от ИПИ: Иде убийствена инфлация, обедняваме 8 пъти inasknaksnoason.jpg
  • Новини

Икономист от ИПИ: Иде убийствена инфлация, обедняваме 8 пъти

Иван Димитров Пешев септември 20, 2022
„Ще имаме наистина висока инфлация, поне в средносрочен план. Най-вероятно ще имаме доста забавен растеж, ако не...
Read More Read more about Икономист от ИПИ: Иде убийствена инфлация, обедняваме 8 пъти
Мощен удар по мигрантската мафия у нас, разкриха следа за смъртта на полицаите в Бургас gasmgasmgmas.jpg
  • Новини

Мощен удар по мигрантската мафия у нас, разкриха следа за смъртта на полицаите в Бургас

Иван Димитров Пешев септември 20, 2022
12 лица са задържани за участие в канал за трафик на бежанци, съобщиха от прокуратурата. Сред арестуваните...
Read More Read more about Мощен удар по мигрантската мафия у нас, разкриха следа за смъртта на полицаите в Бургас
Родители убиват детето си, а след това лекарят открива покъртителна бележка в ръката на момчето raspdasidasdasld.jpg
  • Новини

Родители убиват детето си, а след това лекарят открива покъртителна бележка в ръката на момчето

Иван Димитров Пешев септември 20, 2022
Това е история за малко момче с голямо сърце. И това е история, която всеки трябва да...
Read More Read more about Родители убиват детето си, а след това лекарят открива покъртителна бележка в ръката на момчето
Унищожителен удар! Брутален атентат срещу български държавник! Изпепелиха atastnastnastnas.jpeg
  • Новини

Унищожителен удар! Брутален атентат срещу български държавник! Изпепелиха

Иван Димитров Пешев септември 20, 2022
Пет коли изгоряха до основи във варненския квартал „Чайка”. При инцидента няма пострадали, въпреки че един от...
Read More Read more about Унищожителен удар! Брутален атентат срещу български държавник! Изпепелиха

Разделяне на публикациите на страници

Previous 1 … 2 124 2 125 2 126 2 127 2 128 2 129 2 130 … 2 669 Next

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Ето кои пенсионери НЯМА да вземат БОНУС за Коледа
  • Ваня Червенкова потъна в скръб заради смъртта на капитан Ватко Бешлиев
  • Учени анализираха данни от 93 държави и откриха любопитна зависимост между броя на домашните котки и удовлетвореността от живота.
  • Елеонора жестоко проговори за Крис и после го заряза: „Аз съм постигнала 10 пъти повече неща от него, знам 10 пъти повече неща от него“
  • Борисов излезе и съобщи: Службите казват, че…
  • Само 15 фиктивни пациенти в Пловдив стрували 7500 евро на ден на държавата
  • Деканът на Медицинския факултет към Медицинския университет в Пловдив проф. Мариела Генева-Попова запазва официалния си пост
  •  „И тримата могат да готвят. Малкият ми син най-много ме изненадва с баницата, която прави“, сподели готвачът за семейството си преди време в ефира на bTV.
  • Едно от знаковите лица на БТВ в последната година – водещият на новото предаване 2:2 – Златимир Йочев, проговори за един от най-трудните моменти в живота си, а именно загубата на баща му, когато е само на 12 години.
  • Проф.Маринела Генева проговори пред съда за финансовата схема – ето какво поиска:…

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • Дъщерята на убитата 45-годишна жена в Пловдив: Защо бе, дете, защо го направи? Как можа, как можа?
  • След Илиян Филипов ново убийство в Пловдив. Полиция отцепи нова кооперация, не дават пиле да прехвръкне
  • България се събуди в черно! Жестока катастрофа с много убити, все млади хора на 18 и 20 години
  • Масови съкращения на служители с ТЕЛК и работещи пенсионери в…
  • Cвъpзaxa Илиян Филипов с генерал Радев – ще се изyмuте от детайлите..
  • Гурбетчия от Кърджали: За 14 дни изхарчих 5000 евро
  • Лошо. Какво сполетя Василковски. Вижте повече..👇👇
  • Голяма промяна за трудовия стаж и определянето на пенсиите😮Омбудсманът скочи!
  • Защо Ралица Паскалева е аут от „Игри на волята“?
  • Полейте доматите само веднъж с този разтвор и ще ги берете в кофи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.