Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
Неистови крясъци пронизаха спешното в Лом. Детенцето на Славчо Борисов издъхна, бог да го прости sspehpshosnnn.jpg
  • Новини

Неистови крясъци пронизаха спешното в Лом. Детенцето на Славчо Борисов издъхна, бог да го прости

Иван Димитров Пешев август 20, 2022
Бебе е починало в болницата в Лом. Според медиците то се е задушило още в корема на...
Read More Read more about Неистови крясъци пронизаха спешното в Лом. Детенцето на Славчо Борисов издъхна, бог да го прости
Да се завърнеш в бащината къща и никой да не те чака там hasbiasihait.jpg
  • Новини

Да се завърнеш в бащината къща и никой да не те чака там

Иван Димитров Пешев август 20, 2022
Не съм вярвал, че аз – мъж почти на 50, техничар до мозъка на костите си, доста...
Read More Read more about Да се завърнеш в бащината къща и никой да не те чака там
Тя даде сина си за осиновяване, 40 години не знаеше нищо за него, после съдбата СЕ НАМЕСИ sdudasubuautat.jpg
  • Новини

Тя даде сина си за осиновяване, 40 години не знаеше нищо за него, после съдбата СЕ НАМЕСИ

Иван Димитров Пешев август 20, 2022
Американка, която пожела да остане анонимна е дала сина си за осиновяване още преди 40 години ....
Read More Read more about Тя даде сина си за осиновяване, 40 години не знаеше нищо за него, после съдбата СЕ НАМЕСИ
Петков обърна палачинката за отцепниците от ИТН, водеща от bTV го сгащи за Рашков и kiroaorashkaov.jpg
  • Новини

Петков обърна палачинката за отцепниците от ИТН, водеща от bTV го сгащи за Рашков и

Иван Димитров Пешев август 20, 2022
Не съм броил дните, които не съм премиер, но знам колко дни остават до изборите и това...
Read More Read more about Петков обърна палачинката за отцепниците от ИТН, водеща от bTV го сгащи за Рашков и
72-годишна баба на 4 внуци остана вечно млада, защото се отказа от 1 продукт преди 30 години bananaucaiain.jpg
  • Новини

72-годишна баба на 4 внуци остана вечно млада, защото се отказа от 1 продукт преди 30 години

Иван Димитров Пешев август 20, 2022
Гледайки снимките на тази красива и стройна жена, едва ли някой може да определи възрастта ѝ. Австралийката...
Read More Read more about 72-годишна баба на 4 внуци остана вечно млада, защото се отказа от 1 продукт преди 30 години
Разкритие за метлата на БСП: За 7 месеца Нинова назначила 500 свои верни кадри на власт vlasltlasltaniv.png
  • Новини

Разкритие за метлата на БСП: За 7 месеца Нинова назначила 500 свои верни кадри на власт

Иван Димитров Пешев август 20, 2022
Близо 500 верни на БСП кадри са намерили топли места във властта, докато социалистите бяха част от...
Read More Read more about Разкритие за метлата на БСП: За 7 месеца Нинова назначила 500 свои верни кадри на власт
Извънредно! Арестуваха за първи път главен архитект на голям български град за подкуп gendenndanram.jpg
  • Новини

Извънредно! Арестуваха за първи път главен архитект на голям български град за подкуп

Иван Димитров Пешев август 20, 2022
снимка Булфото Главният архитект на Кърджали е задържан за откуп. Става дума за Делин Запартов, научи „24...
Read More Read more about Извънредно! Арестуваха за първи път главен архитект на голям български град за подкуп
Ако ме видите, плачете! Сушата разкрива предвестници на невиждан мор и глад в Европа! sasuhuasuha.jpg
  • Новини

Ако ме видите, плачете! Сушата разкрива предвестници на невиждан мор и глад в Европа!

Иван Димитров Пешев август 20, 2022
Камък на глада на Елба в Дечин, Чехия. Снимка: AFP Древни камъни с предупреждения за идващ глад...
Read More Read more about Ако ме видите, плачете! Сушата разкрива предвестници на невиждан мор и глад в Европа!
Полицай с патрулка блъсна дете и избяга от мястото bpgpalcaice.jpg
  • Новини

Полицай с патрулка блъсна дете и избяга от мястото

Иван Димитров Пешев август 20, 2022
Дете е било блъснато от полицейска патрулка. Със заповед на директора на ОД МВР-Видин старши комисар Петър...
Read More Read more about Полицай с патрулка блъсна дете и избяга от мястото
Задават се нечовешки жеги, но това не е най-лошото! Люти бури ще връхлетят тези български градове buariasirias.jpg
  • Новини

Задават се нечовешки жеги, но това не е най-лошото! Люти бури ще връхлетят тези български градове

Иван Димитров Пешев август 19, 2022
Жълт код за високи температури за 16 области Жълт код за високи температури в събота издаде Националният...
Read More Read more about Задават се нечовешки жеги, но това не е най-лошото! Люти бури ще връхлетят тези български градове

Разделяне на публикациите на страници

Previous 1 … 2 210 2 211 2 212 2 213 2 214 2 215 2 216 … 2 669 Next

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Картофа: Отказах да дам 50% от бизнеса на Кандев, после дойде полицията
  • Връщаме часовниците с час назад – ето от кога: Вижте повече..
  • От последните минути! Борисов със смайващи разкрития за потопения кораб
  • Майка ми сама отгледа 8 деца. Аз бях най-големият. 👇
  • Когато бях на шестнайсет, казвах на приятелите си, че баба ми е „просто чистачка“.
  • Когато Деян се прибра малко след полунощ, къщата беше тъмна.
  • УЧИТЕЛКАТА НАРЕЧЕ СЕМЕЙНАТА СНИМКА НА 7-ГОДИШНАТА МИ ДЪЩЕРЯ „НЕПОДХОДЯЩА“ — А ДИРЕКТОРЪТ Я ПОГЛЕДНА И ПОМОЛИ ВСИЧКИ ДА ОСТАНАТ ПО МЕСТАТА СИ.
  • Страхувах се от най-лошото, когато съпругът ми започна да изчезва — докато не научих истината
  • Според еврейската Кабала, домът не е просто мястото, в което физически живеем, а свещено пространство, в което тялото, умът и духът се презареждат
  • Казвам се Борис Петров. На петдесет и две съм и доскоро вярвах, че човек може да преживее всичко, стига да има за кого да се прибира вечер.

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • Масови съкращения на служители с ТЕЛК и работещи пенсионери в…
  • Cвъpзaxa Илиян Филипов с генерал Радев – ще се изyмuте от детайлите..
  • Гурбетчия от Кърджали: За 14 дни изхарчих 5000 евро
  • Лошо. Какво сполетя Василковски. Вижте повече..👇👇
  • Голяма промяна за трудовия стаж и определянето на пенсиите😮Омбудсманът скочи!
  • Защо Ралица Паскалева е аут от „Игри на волята“?
  • Полейте доматите само веднъж с този разтвор и ще ги берете в кофи
  • Ралица Паскалева си тръгва от Игри на волята, а причината е…Вижте повече👇👇
  • Голям удар на новата власт. Разкриват схема за…Вижте повече 👇👇 👇
  • ЧЕСТИТО НА РУМЕН РАДЕВ!
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.