Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
На живо от село Дерик, касапницата е тотална: Огромен камион се заби в тълпата, 16 души загинаха derirskrkslreo.jpg
  • Новини

На живо от село Дерик, касапницата е тотална: Огромен камион се заби в тълпата, 16 души загинаха

Иван Димитров Пешев август 21, 2022
Товарен камион с повредени спирачки е причинил жестока катастрофа в село Дерик, град Мардин, Югоизточен Анадол, съобщи...
Read More Read more about На живо от село Дерик, касапницата е тотална: Огромен камион се заби в тълпата, 16 души загинаха
Пожарни и линейки изнемогват! Катастрофата на годината в Турция. Труповете са много tastkasktas.jpg
  • Новини

Пожарни и линейки изнемогват! Катастрофата на годината в Турция. Труповете са много

Иван Димитров Пешев август 21, 2022
Тежка катастрофа с 16 загинали е станала в Турция, съобщава БТА. 21 са ранени при пътното произшествие...
Read More Read more about Пожарни и линейки изнемогват! Катастрофата на годината в Турция. Труповете са много
Само преди минути: Касапница с претъпкан бус край Годеч! Първа информация за жертви kkkakstoasttt.jpg
  • Новини

Само преди минути: Касапница с претъпкан бус край Годеч! Първа информация за жертви

Иван Димитров Пешев август 21, 2022
Бус с 30 афганистанци е самокатострофирал и се е запалил между Годеч и с. Труден около 6...
Read More Read more about Само преди минути: Касапница с претъпкан бус край Годеч! Първа информация за жертви
Гледачката на Берлускони каза съдбата на Кирил и Асен. Всички с власт avlaslltast.jpg
  • Новини

Гледачката на Берлускони каза съдбата на Кирил и Асен. Всички с власт

Иван Димитров Пешев август 21, 2022
Пълен обрат в политиката в България предсказа гледачката на Силвио Берлускони Теодора Стефанова. Тя даде сензационно интервю...
Read More Read more about Гледачката на Берлускони каза съдбата на Кирил и Асен. Всички с власт
Край с жегите! Жълт код за лошо време, бури и градушки ни връхлитат gkasugaskta.jpg
  • Новини

Край с жегите! Жълт код за лошо време, бури и градушки ни връхлитат

Иван Димитров Пешев август 21, 2022
Жълт код за дъжд с гръмотевици е обявен за неделя в по-голямата, предимно западна част от страната. В...
Read More Read more about Край с жегите! Жълт код за лошо време, бури и градушки ни връхлитат
Не правете така на АМ Тракия! Опасно е, може да ви коства живота oaspnaosnoasott.jpg
  • Новини

Не правете така на АМ Тракия! Опасно е, може да ви коства живота

Иван Димитров Пешев август 21, 2022
Това лято не минава и ден без катастрофи и дори пожари по възловите пътища на страната. Пресен...
Read More Read more about Не правете така на АМ Тракия! Опасно е, може да ви коства живота
Служебното правителство решиха: Ето какво ще става с пенсиите и добавките на българите rpaspvapsvpasv.jpg
  • Новини

Служебното правителство решиха: Ето какво ще става с пенсиите и добавките на българите

Иван Димитров Пешев август 21, 2022
Повишението от 1 октомври може да надхвърли 300 лв. Увеличението зависи от годината на отпускане Осигурителният доход...
Read More Read more about Служебното правителство решиха: Ето какво ще става с пенсиите и добавките на българите
Морето ни е хубаво, въздухът – чист, по-евтино е. Защо трябва да си харчим парите в Гърция или Турция? remrmeroatoat.jpg
  • Новини

Морето ни е хубаво, въздухът – чист, по-евтино е. Защо трябва да си харчим парите в Гърция или Турция?

Иван Димитров Пешев август 21, 2022
От 20 години Николай Милушев и Хубена Георгиева предпочитат да летуват на палатки сред спокойствието на родния...
Read More Read more about Морето ни е хубаво, въздухът – чист, по-евтино е. Защо трябва да си харчим парите в Гърция или Турция?
Ева от ТОНИКА неузнаваема evvaotoaoninka.png
  • Новини

Ева от ТОНИКА неузнаваема

Иван Димитров Пешев август 21, 2022
Една от емблемите на „Тоника“ – Ева Найденова, е сменила тотално визията си на прага на своята...
Read More Read more about Ева от ТОНИКА неузнаваема
Какво се случва с Радев?! Снощи липсва в Габрово, днес напразно ще го очакват на Петрова нива radeapveprpzriz.jpg
  • Новини

Какво се случва с Радев?! Снощи липсва в Габрово, днес напразно ще го очакват на Петрова нива

Иван Димитров Пешев август 21, 2022
Президентът Румен Радев трябваше да бъде най високият гост за тържествената заря-проверка в центъра на Габрово снощи,...
Read More Read more about Какво се случва с Радев?! Снощи липсва в Габрово, днес напразно ще го очакват на Петрова нива

Разделяне на публикациите на страници

Previous 1 … 2 207 2 208 2 209 2 210 2 211 2 212 2 213 … 2 669 Next

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Картофа: Отказах да дам 50% от бизнеса на Кандев, после дойде полицията
  • Връщаме часовниците с час назад – ето от кога: Вижте повече..
  • От последните минути! Борисов със смайващи разкрития за потопения кораб
  • Майка ми сама отгледа 8 деца. Аз бях най-големият. 👇
  • Когато бях на шестнайсет, казвах на приятелите си, че баба ми е „просто чистачка“.
  • Когато Деян се прибра малко след полунощ, къщата беше тъмна.
  • УЧИТЕЛКАТА НАРЕЧЕ СЕМЕЙНАТА СНИМКА НА 7-ГОДИШНАТА МИ ДЪЩЕРЯ „НЕПОДХОДЯЩА“ — А ДИРЕКТОРЪТ Я ПОГЛЕДНА И ПОМОЛИ ВСИЧКИ ДА ОСТАНАТ ПО МЕСТАТА СИ.
  • Страхувах се от най-лошото, когато съпругът ми започна да изчезва — докато не научих истината
  • Според еврейската Кабала, домът не е просто мястото, в което физически живеем, а свещено пространство, в което тялото, умът и духът се презареждат
  • Казвам се Борис Петров. На петдесет и две съм и доскоро вярвах, че човек може да преживее всичко, стига да има за кого да се прибира вечер.

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • Масови съкращения на служители с ТЕЛК и работещи пенсионери в…
  • Cвъpзaxa Илиян Филипов с генерал Радев – ще се изyмuте от детайлите..
  • Гурбетчия от Кърджали: За 14 дни изхарчих 5000 евро
  • Лошо. Какво сполетя Василковски. Вижте повече..👇👇
  • Голяма промяна за трудовия стаж и определянето на пенсиите😮Омбудсманът скочи!
  • Защо Ралица Паскалева е аут от „Игри на волята“?
  • Полейте доматите само веднъж с този разтвор и ще ги берете в кофи
  • Ралица Паскалева си тръгва от Игри на волята, а причината е…Вижте повече👇👇
  • Голям удар на новата власт. Разкриват схема за…Вижте повече 👇👇 👇
  • ЧЕСТИТО НА РУМЕН РАДЕВ!
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.