Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
15-годишна срази всички: Не мога да живея като селянка с 2000 лв на месец! Искам поне 5 бона petntaisiae.jpg
  • Новини

15-годишна срази всички: Не мога да живея като селянка с 2000 лв на месец! Искам поне 5 бона

Иван Димитров Пешев август 15, 2022
Това момиче предизвика хиляди коментари с фриволното си поведение и ужасните капризи, видя ТРГ 15-годишно момиче живее...
Read More Read more about 15-годишна срази всички: Не мога да живея като селянка с 2000 лв на месец! Искам поне 5 бона
Изоставен! Гаджето на Сашо Кадиев се показа по халат от 5-звезден хотел, но не с него sahaohahaskd.jpg
  • Новини

Изоставен! Гаджето на Сашо Кадиев се показа по халат от 5-звезден хотел, но не с него

Иван Димитров Пешев август 15, 2022
Лятната ваканция е в разгара си, но за една от най-одумваните двойки у нас нещата май не...
Read More Read more about Изоставен! Гаджето на Сашо Кадиев се показа по халат от 5-звезден хотел, но не с него
Македония призна: Цар Самуил е владетел на Българското царство makedkepdrizna.jpg
  • Новини

Македония призна: Цар Самуил е владетел на Българското царство

Иван Димитров Пешев август 15, 2022
Колаж Булфото, Пиксабей Събощиха важна новина за България и нейна съседна държава. Цар Самуил е владетел на...
Read More Read more about Македония призна: Цар Самуил е владетел на Българското царство
Когато победителката в конкурса за красота свали грима си, съдиите паднаха от изненада koknsunsurs.jpg
  • Новини

Когато победителката в конкурса за красота свали грима си, съдиите паднаха от изненада

Иван Димитров Пешев август 15, 2022
  Съвременното общество ни налага ценности, които понякога са спорни – в стремежа си да се движим...
Read More Read more about Когато победителката в конкурса за красота свали грима си, съдиите паднаха от изненада
На АМ Тракия е ад! Шофьори са в капан, чужди автомобили яко газят закона amtakrairiqrq.jpg
  • Новини

На АМ Тракия е ад! Шофьори са в капан, чужди автомобили яко газят закона

Иван Димитров Пешев август 15, 2022
За брутално задръстване на АМ „Тракия“ съобщава Plovdiv24.bg. То се е образувало около 125-ия километър на магистралата...
Read More Read more about На АМ Тракия е ад! Шофьори са в капан, чужди автомобили яко газят закона
От ГЕРБ изправиха косите на народа с данни на НСИ за поразиите на Промяната: Страшно е gerebeorqrq.jpg
  • Новини

От ГЕРБ изправиха косите на народа с данни на НСИ за поразиите на Промяната: Страшно е

Иван Димитров Пешев август 15, 2022
Бившият икономически министър Лъчезар Борисов написа пост в социалните мрежи, в който цитира данни на НСИ и...
Read More Read more about От ГЕРБ изправиха косите на народа с данни на НСИ за поразиите на Промяната: Страшно е
Гордост! Българин изуми с рекорд за Гинес, цял свят ще научи за него geneinisbgg.png
  • Новини

Гордост! Българин изуми с рекорд за Гинес, цял свят ще научи за него

Иван Димитров Пешев август 15, 2022
Русенецът Теодор Цветков, известен с благотворителни каузи, които подкрепя, постави световен рекорд, който очаква да бъде вписан...
Read More Read more about Гордост! Българин изуми с рекорд за Гинес, цял свят ще научи за него
Внимание! МВР намери цаката на всички, пускат 8500 полицаи да следят поведението на шофьорите mvepveocleice.jpg
  • Новини

Внимание! МВР намери цаката на всички, пускат 8500 полицаи да следят поведението на шофьорите

Иван Димитров Пешев август 15, 2022
13 мерки за противодействие на пътния травматизъм разпореди вицепремиерът и министър на вътрешните работи Иван Демерджиев. Един...
Read More Read more about Внимание! МВР намери цаката на всички, пускат 8500 полицаи да следят поведението на шофьорите
Борисов нахока Петков и Василев за изсмукани стотици милиони, но заговори за коалиция с ПП, ако bsobisisrosv.jpg
  • Новини

Борисов нахока Петков и Василев за изсмукани стотици милиони, но заговори за коалиция с ПП, ако

Иван Димитров Пешев август 15, 2022
Имаме ясна позиция – Асен Василев, Кирил Петков с посредници от април досега изсмукаха от държавата стотици...
Read More Read more about Борисов нахока Петков и Василев за изсмукани стотици милиони, но заговори за коалиция с ПП, ако
Полицията на крак! Мъж от Гоце Делчев подлъга и изнасили 12-годишно момиче pcqoclqclqic.jpg
  • Новини

Полицията на крак! Мъж от Гоце Делчев подлъга и изнасили 12-годишно момиче

Иван Димитров Пешев август 15, 2022
12-годишно момиче от гърменското село Дъбница бе изнасилено вчера. Сигнал в полицията подал бащата на момичето, което...
Read More Read more about Полицията на крак! Мъж от Гоце Делчев подлъга и изнасили 12-годишно момиче

Разделяне на публикациите на страници

Previous 1 … 2 222 2 223 2 224 2 225 2 226 2 227 2 228 … 2 669 Next

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Картофа: Отказах да дам 50% от бизнеса на Кандев, после дойде полицията
  • Връщаме часовниците с час назад – ето от кога: Вижте повече..
  • От последните минути! Борисов със смайващи разкрития за потопения кораб
  • Майка ми сама отгледа 8 деца. Аз бях най-големият. 👇
  • Когато бях на шестнайсет, казвах на приятелите си, че баба ми е „просто чистачка“.
  • Когато Деян се прибра малко след полунощ, къщата беше тъмна.
  • УЧИТЕЛКАТА НАРЕЧЕ СЕМЕЙНАТА СНИМКА НА 7-ГОДИШНАТА МИ ДЪЩЕРЯ „НЕПОДХОДЯЩА“ — А ДИРЕКТОРЪТ Я ПОГЛЕДНА И ПОМОЛИ ВСИЧКИ ДА ОСТАНАТ ПО МЕСТАТА СИ.
  • Страхувах се от най-лошото, когато съпругът ми започна да изчезва — докато не научих истината
  • Според еврейската Кабала, домът не е просто мястото, в което физически живеем, а свещено пространство, в което тялото, умът и духът се презареждат
  • Казвам се Борис Петров. На петдесет и две съм и доскоро вярвах, че човек може да преживее всичко, стига да има за кого да се прибира вечер.

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • Масови съкращения на служители с ТЕЛК и работещи пенсионери в…
  • Cвъpзaxa Илиян Филипов с генерал Радев – ще се изyмuте от детайлите..
  • Гурбетчия от Кърджали: За 14 дни изхарчих 5000 евро
  • Лошо. Какво сполетя Василковски. Вижте повече..👇👇
  • Голяма промяна за трудовия стаж и определянето на пенсиите😮Омбудсманът скочи!
  • Защо Ралица Паскалева е аут от „Игри на волята“?
  • Полейте доматите само веднъж с този разтвор и ще ги берете в кофи
  • Ралица Паскалева си тръгва от Игри на волята, а причината е…Вижте повече👇👇
  • Голям удар на новата власт. Разкриват схема за…Вижте повече 👇👇 👇
  • ЧЕСТИТО НА РУМЕН РАДЕВ!
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.