Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
Осиновихме 4-годишно момиче – месец по-късно тя дойде при мен и каза: Мамо, не вярвай на татко Screenshot_9
  • Без категория

Осиновихме 4-годишно момиче – месец по-късно тя дойде при мен и каза: Мамо, не вярвай на татко

Иван Димитров Пешев декември 9, 2024
Месец след като осиновихме Дженифър, тя ме погледна с широко отворени очи и прошепна: „Мамо, не вярвай...
Read More Read more about Осиновихме 4-годишно момиче – месец по-късно тя дойде при мен и каза: Мамо, не вярвай на татко
Известна красавица си купи си бус за 150 хил. лева Screenshot_8
  • Без категория

Известна красавица си купи си бус за 150 хил. лева

Иван Димитров Пешев декември 9, 2024
Миската сподели снимки, на които се вижда как се вози в новото превозно средство, което е управлявано...
Read More Read more about Известна красавица си купи си бус за 150 хил. лева
Не оставай при майка си повече от 10 минути, там няма какво да правиш, нарежда зет ми на дъщеря ми Screenshot_6
  • Без категория

Не оставай при майка си повече от 10 минути, там няма какво да правиш, нарежда зет ми на дъщеря ми

Иван Димитров Пешев декември 9, 2024
Бях щастлива, когато Лиза се омъжи за Дмитрий. Спомням си първия път, когато го доведе при нас...
Read More Read more about Не оставай при майка си повече от 10 минути, там няма какво да правиш, нарежда зет ми на дъщеря ми
17 години, след като Стависки сложи край на живота на Петър и прати Мануела в будна кома, един българин не издържа и написа… Screenshot_3
  • Без категория

17 години, след като Стависки сложи край на живота на Петър и прати Мануела в будна кома, един българин не издържа и написа…

Иван Димитров Пешев декември 9, 2024
17 години, след като Стависки сложи край на живота на Петър и прати Мануела в будна кома,...
Read More Read more about 17 години, след като Стависки сложи край на живота на Петър и прати Мануела в будна кома, един българин не издържа и написа…
ДЪЩЕРЯ МИ ОСТАВИ МАЛКОТО СИ МОМЧЕ ПРИ МЕН И ИЗЧЕЗНА Screenshot_1
  • Без категория

ДЪЩЕРЯ МИ ОСТАВИ МАЛКОТО СИ МОМЧЕ ПРИ МЕН И ИЗЧЕЗНА

Иван Димитров Пешев декември 9, 2024
Дъщеря ми ме помоли да се грижа за внука ми две седмици, като каза, че трябва да...
Read More Read more about ДЪЩЕРЯ МИ ОСТАВИ МАЛКОТО СИ МОМЧЕ ПРИ МЕН И ИЗЧЕЗНА
Изписаха ме от болницата по-рано и се прибрах у дома, за да успокоя съпруга си. Но когато влязох в къщата, се вкамених от гледката Screenshot_30
  • Без категория

Изписаха ме от болницата по-рано и се прибрах у дома, за да успокоя съпруга си. Но когато влязох в къщата, се вкамених от гледката

Иван Димитров Пешев декември 8, 2024
Свекърва ми е родена актриса. Холивуд направо плаче за нея. Тя е пропуснала не един “Оскар” там....
Read More Read more about Изписаха ме от болницата по-рано и се прибрах у дома, за да успокоя съпруга си. Но когато влязох в къщата, се вкамених от гледката
Махмуд Чар с официално изявление след загубата от Пулев Screenshot_26
  • Без категория

Махмуд Чар с официално изявление след загубата от Пулев

Иван Димитров Пешев декември 8, 2024
Махмуд Чар използва стори на профила си в „Инстаграм“, за да се обърне към своите фенове след...
Read More Read more about Махмуд Чар с официално изявление след загубата от Пулев
Когато часовникът удари полунощ на 31 декември, за тях идва ПОВРАТНА ТОЧКА! Тези зодии ще бъдат абсолютни късметлии през 2025 г. Screenshot_25
  • Без категория

Когато часовникът удари полунощ на 31 декември, за тях идва ПОВРАТНА ТОЧКА! Тези зодии ще бъдат абсолютни късметлии през 2025 г.

Иван Димитров Пешев декември 8, 2024
Вижте дали сте сред тези, които ще влязат като победители следващата година. Краят на 2024 г. наближава...
Read More Read more about Когато часовникът удари полунощ на 31 декември, за тях идва ПОВРАТНА ТОЧКА! Тези зодии ще бъдат абсолютни късметлии през 2025 г.
Всяка зодия си има духвно животно – Рак-куче, Дева – орел, Везни – панда, Лъв Screenshot_22
  • Без категория

Всяка зодия си има духвно животно – Рак-куче, Дева – орел, Везни – панда, Лъв

Иван Димитров Пешев декември 8, 2024
Той трябва да избере вас, казват наследниците на племето навахо. Обикновено, продължават още те, духът на животното,...
Read More Read more about Всяка зодия си има духвно животно – Рак-куче, Дева – орел, Везни – панда, Лъв
Марина Чар не издържа, ето какво направи по време на мача между Пулев и Махмуд Screenshot_17
  • Без категория

Марина Чар не издържа, ето какво направи по време на мача между Пулев и Махмуд

Иван Димитров Пешев декември 8, 2024
Нервите ми издържаха до десетия рунд, заяви Марина Чар. Красивата съпруга на вече бившия регулярен световен шампион...
Read More Read more about Марина Чар не издържа, ето какво направи по време на мача между Пулев и Махмуд

Разделяне на публикациите на страници

Previous 1 … 221 222 223 224 225 226 227 … 2 669 Next

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Моя съседка вземаше пари назаем от мен всеки месец в продължение на година. По 500 евро тук, 1000 евро там
  • — Синът ви не ви ли е казал? От понеделник тук започва ремонт. Трябва да освободите къщата.
  • Милионер се прибра по-рано от обикновено и завари младата чистачка легнала на пода
  • Тогава защо чакаше да умра?
  • Когато повдигнахме балатума, първо видяхме дървените дъски.
  • ДЪНО: След убиеца на Милен Цветков, пуснаха и Бургазлиев от ареста. Килърът с АТВ ще си стои на топло вкъщи
  • Щерката на „Мултигруп“ величието Лилян Вачков – Аниела Милушева: Слави Бинев бе винаги до мен!
  • Попфолк певецът Меди отмени участия, влезе в болница СНИМКА
  • Цените на храните в Дубай се оказват по-ниски от тези в България, дори и на българските стоки.
  • Мая Манолова: Големите вериги са галеното дете на всяка власт!

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • ИЗВЪНРЕДНО! Застреляха бизнесменът Слави Бинев
  • Радев скочи срещу Брюксел: Не е време за аматьори
  • Шефката на Лидл показа нагледно как самата държава надува цените в България с ДДС-то на храните, за да печели
  • Извънредно! Освободиха Кристиан Николов, който помете Милен Цветков
  • Извънредно! ГДБОП нахлу в дома на един от най-близките до Пеевски кметове! Обръщат го наопаки
  • Напрежението ескалира! Цялото ДПС тръгна към Белица, Почерня от полиция 😱
  • Спецакция в голям български град! Десетки са натръшкани 😱
  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
ноември 2026
П В С Ч П С Н
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.