Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
Внезапна загуба! Всички го обичаха, а той си отиде като гръм от ясно небе – Почивай в мир! Screenshot_15
  • Без категория

Внезапна загуба! Всички го обичаха, а той си отиде като гръм от ясно небе – Почивай в мир!

Иван Димитров Пешев декември 11, 2024
На 80-годишна възраст е починал един от най-известните български алпинисти Дойчин Василев. Той е участник в трите...
Read More Read more about Внезапна загуба! Всички го обичаха, а той си отиде като гръм от ясно небе – Почивай в мир!
На 55 се влюбих в мъж, 15 години по-млад от мен, само за да открия неочаквана истина Screenshot_13
  • Без категория

На 55 се влюбих в мъж, 15 години по-млад от мен, само за да открия неочаквана истина

Иван Димитров Пешев декември 11, 2024
Дойдох на острова в търсене на спокойствие, ново начало, за да се излекувам от миналото си. Вместо...
Read More Read more about На 55 се влюбих в мъж, 15 години по-млад от мен, само за да открия неочаквана истина
Прибрах се от почивка и открих огромна дупка, изкопана в задния ми двор – исках да извикам ченгетата, докато не видях какво има на дъното Screenshot_12
  • Без категория

Прибрах се от почивка и открих огромна дупка, изкопана в задния ми двор – исках да извикам ченгетата, докато не видях какво има на дъното

Иван Димитров Пешев декември 11, 2024
Изненадващо откритие Когато се прибрах по-рано от почивката си, открих голяма дупка в задния си двор. Тъкмо...
Read More Read more about Прибрах се от почивка и открих огромна дупка, изкопана в задния ми двор – исках да извикам ченгетата, докато не видях какво има на дъното
Омъжих се за бездомник, напук на родителите си – месец по-късно се прибрах и замръзнах в шок от това, което видях Screenshot_11
  • Без категория

Омъжих се за бездомник, напук на родителите си – месец по-късно се прибрах и замръзнах в шок от това, което видях

Иван Димитров Пешев декември 11, 2024
Когато предложих да се омъжа за бездомен непознат, мислех, че съм измислила всичко. Изглеждаше като перфектната подредба,...
Read More Read more about Омъжих се за бездомник, напук на родителите си – месец по-късно се прибрах и замръзнах в шок от това, което видях
Изгоних сина си, снаха си и внуците от апартамента си. Казах, че им давам точно един час да си съберат нещата Screenshot_1
  • Без категория

Изгоних сина си, снаха си и внуците от апартамента си. Казах, че им давам точно един час да си съберат нещата

Иван Димитров Пешев декември 11, 2024
Искрено се надявах, че на стари години ще мога да живея спокойно за собствено удоволствие. Исках да...
Read More Read more about Изгоних сина си, снаха си и внуците от апартамента си. Казах, че им давам точно един час да си съберат нещата
Пазете се от новите господари на Родопите Screenshot_1
  • Без категория

Пазете се от новите господари на Родопите

Иван Димитров Пешев декември 10, 2024
5 нови екземпляра пристигат от Словакия, животните са кротки, но трябва да се внимава, ако са с...
Read More Read more about Пазете се от новите господари на Родопите
Татко открива, че синовете му близнаци всъщност са негови братя: История на деня Screenshot_30
  • Без категория

Татко открива, че синовете му близнаци всъщност са негови братя: История на деня

Иван Димитров Пешев декември 10, 2024
След като медицинските тестове разкриват нещо странно за кръвната му група, Хари се прибира вкъщи, за да...
Read More Read more about Татко открива, че синовете му близнаци всъщност са негови братя: История на деня
Свекърва ми и свекърът ми по цял ден седят прегърнати. Мъжът ми оня ден видя такова нещо, че не можа да си намери място Screenshot_28
  • Без категория

Свекърва ми и свекърът ми по цял ден седят прегърнати. Мъжът ми оня ден видя такова нещо, че не можа да си намери място

Иван Димитров Пешев декември 10, 2024
Свекърва ми и свекърът са много любяща двойка. Свекърва ми е приказлива жена, обича да е в...
Read More Read more about Свекърва ми и свекърът ми по цял ден седят прегърнати. Мъжът ми оня ден видя такова нещо, че не можа да си намери място
Удивително вкусна зимна салата! Малко хора знаят тази рецепта, но на Коледа всички я търсят! Screenshot_27
  • Без категория

Удивително вкусна зимна салата! Малко хора знаят тази рецепта, но на Коледа всички я търсят!

Иван Димитров Пешев декември 10, 2024
Открийте магията на домашно приготвените ястия с тази невероятна рецепта за салата с пиле и картофи. Сочното...
Read More Read more about Удивително вкусна зимна салата! Малко хора знаят тази рецепта, но на Коледа всички я търсят!
Тя сложи две половинки лимон във фуpната. Никога няма да се сетите какво се случи накрая Screenshot_21
  • Без категория

Тя сложи две половинки лимон във фуpната. Никога няма да се сетите какво се случи накрая

Иван Димитров Пешев декември 10, 2024
Въпреки че най-добрият вариант за чист въздух в стаята е отварянето на прозорците, за съжаление в този...
Read More Read more about Тя сложи две половинки лимон във фуpната. Никога няма да се сетите какво се случи накрая

Разделяне на публикациите на страници

Previous 1 … 219 220 221 222 223 224 225 … 2 669 Next

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.