Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
840 лв. месечно ще дават на всеки пълнолетен българин, без значение дали работи bebebzusslva.jpg
  • Новини

840 лв. месечно ще дават на всеки пълнолетен българин, без значение дали работи

Иван Димитров Пешев август 8, 2022
840 лева на месец за всеки пълнолетен българин и 420 лева за дете – това предвижда концепцията...
Read More Read more about 840 лв. месечно ще дават на всеки пълнолетен българин, без значение дали работи
Най-известната вещица в Европа с предсказание за България, ще ни застигне беда, но veshticiaica.jpg
  • Новини

Най-известната вещица в Европа с предсказание за България, ще ни застигне беда, но

Иван Димитров Пешев август 8, 2022
В Румъния живее една от най-известните вещици в света. След като омагьоса американския президент Доналд Тръмп, сега...
Read More Read more about Най-известната вещица в Европа с предсказание за България, ще ни застигне беда, но
Работата става дебела! Вижте какво са извършили убитите роднини точно преди Николай да ги разстреля isrnenreir.jpg
  • Новини

Работата става дебела! Вижте какво са извършили убитите роднини точно преди Николай да ги разстреля

Иван Димитров Пешев август 8, 2022
Обвиняемият е задържан за срок до 72 часа с постановление на наблюдаващия прокурор Окръжна прокуратура-Пловдив привлече като...
Read More Read more about Работата става дебела! Вижте какво са извършили убитите роднини точно преди Николай да ги разстреля
Ето каква пенсия получава нашенец за 20 години труд в Германия trrudugemrmay.png
  • Новини

Ето каква пенсия получава нашенец за 20 години труд в Германия

Иван Димитров Пешев август 8, 2022
Преди повече от две десетилетия нашенецът отишъл да си търси късмета в Германия. 57-годишният Иван Никифоров е...
Read More Read more about Ето каква пенсия получава нашенец за 20 години труд в Германия
Мъж отвлече 8-годишното момиченце на Людмила от центъра на Добрич, блудства с него. Ето думите на майката към чудовището memeialdaudma.png
  • Новини

Мъж отвлече 8-годишното момиченце на Людмила от центъра на Добрич, блудства с него. Ето думите на майката към чудовището

Иван Димитров Пешев август 8, 2022
Вярвам, че рано или късно ще има възмездие за това, което се случи с моето детенце, каза...
Read More Read more about Мъж отвлече 8-годишното момиченце на Людмила от центъра на Добрич, блудства с него. Ето думите на майката към чудовището
Скандал заради българите в Одрин, кметът е на крака и разпореди разследване trurkekykey.jpg
  • Новини

Скандал заради българите в Одрин, кметът е на крака и разпореди разследване

Иван Димитров Пешев август 8, 2022
Казус с плакати на български, в които няма нито една турска дума, възмути кмета на Одрин Кметът...
Read More Read more about Скандал заради българите в Одрин, кметът е на крака и разпореди разследване
Мъжът на Корнелия Нинова я заряза kroeonelnleni.jpg
  • Новини

Мъжът на Корнелия Нинова я заряза

Иван Димитров Пешев август 8, 2022
Трудни времена са застигнали Корнелия Нинова не само на политическото поле, но и на личния фронт, доверяват...
Read More Read more about Мъжът на Корнелия Нинова я заряза
Сега измивам мръсните фуги на плочките до блясък за няколко минути. Споделям метода, който намерих в едно старо списание fugigigplochki.jpg
  • Новини

Сега измивам мръсните фуги на плочките до блясък за няколко минути. Споделям метода, който намерих в едно старо списание

Иван Димитров Пешев август 8, 2022
Фугите на плочките понякога развалят външния вид на плочката. Потъмняват и се замърсяват доста бързо. Особено ако...
Read More Read more about Сега измивам мръсните фуги на плочките до блясък за няколко минути. Споделям метода, който намерих в едно старо списание
Защо не трябва да изхвърляте пръстена от бутилката с олио -ще ни благодарите за този съвет olioaapapch.jpg
  • Новини

Защо не трябва да изхвърляте пръстена от бутилката с олио -ще ни благодарите за този съвет

Иван Димитров Пешев август 8, 2022
Можете да намерите слънчогледово олио в пластмасова бутилка във всяка кухня. То е незаменим продукт както за...
Read More Read more about Защо не трябва да изхвърляте пръстена от бутилката с олио -ще ни благодарите за този съвет
Голямо щастие в семейството на новия премиер на България noqviqipremier.jpg
  • Новини

Голямо щастие в семейството на новия премиер на България

Иван Димитров Пешев август 8, 2022
Новият служебен премиер Гълъб Донев е омъжил дъщеря си и е станал дядо на внуче седмици преди...
Read More Read more about Голямо щастие в семейството на новия премиер на България

Разделяне на публикациите на страници

Previous 1 … 2 243 2 244 2 245 2 246 2 247 2 248 2 249 … 2 669 Next

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Картофа: Отказах да дам 50% от бизнеса на Кандев, после дойде полицията
  • Връщаме часовниците с час назад – ето от кога: Вижте повече..
  • От последните минути! Борисов със смайващи разкрития за потопения кораб
  • Майка ми сама отгледа 8 деца. Аз бях най-големият. 👇
  • Когато бях на шестнайсет, казвах на приятелите си, че баба ми е „просто чистачка“.
  • Когато Деян се прибра малко след полунощ, къщата беше тъмна.
  • УЧИТЕЛКАТА НАРЕЧЕ СЕМЕЙНАТА СНИМКА НА 7-ГОДИШНАТА МИ ДЪЩЕРЯ „НЕПОДХОДЯЩА“ — А ДИРЕКТОРЪТ Я ПОГЛЕДНА И ПОМОЛИ ВСИЧКИ ДА ОСТАНАТ ПО МЕСТАТА СИ.
  • Страхувах се от най-лошото, когато съпругът ми започна да изчезва — докато не научих истината
  • Според еврейската Кабала, домът не е просто мястото, в което физически живеем, а свещено пространство, в което тялото, умът и духът се презареждат
  • Казвам се Борис Петров. На петдесет и две съм и доскоро вярвах, че човек може да преживее всичко, стига да има за кого да се прибира вечер.

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • Масови съкращения на служители с ТЕЛК и работещи пенсионери в…
  • Cвъpзaxa Илиян Филипов с генерал Радев – ще се изyмuте от детайлите..
  • Гурбетчия от Кърджали: За 14 дни изхарчих 5000 евро
  • Лошо. Какво сполетя Василковски. Вижте повече..👇👇
  • Голяма промяна за трудовия стаж и определянето на пенсиите😮Омбудсманът скочи!
  • Защо Ралица Паскалева е аут от „Игри на волята“?
  • Полейте доматите само веднъж с този разтвор и ще ги берете в кофи
  • Ралица Паскалева си тръгва от Игри на волята, а причината е…Вижте повече👇👇
  • Голям удар на новата власт. Разкриват схема за…Вижте повече 👇👇 👇
  • ЧЕСТИТО НА РУМЕН РАДЕВ!
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.