Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
Стефан Янев си повярва: Нямам против да съм българския Орбан stefanfnaqobrban.jpg
  • Новини

Стефан Янев си повярва: Нямам против да съм българския Орбан

Иван Димитров Пешев август 6, 2022
„Големите началници не стоят в столици в Европа или някъде другаде по света. Големите началници са българските...
Read More Read more about Стефан Янев си повярва: Нямам против да съм българския Орбан
Почина бащата на д-р Неделя Щонова nedeldqkqsh.jpg
  • Новини

Почина бащата на д-р Неделя Щонова

Иван Димитров Пешев август 6, 2022
Популярната телевизионна водеща и лекар д-р Неделя Щонова е неутешима, след като загуби баща си. Въпреки че...
Read More Read more about Почина бащата на д-р Неделя Щонова
Ето как ни цакат вече при теглене на банкомат – теглиш повече, удържат ти повече tegelvlebanko.jpg
  • Новини

Ето как ни цакат вече при теглене на банкомат – теглиш повече, удържат ти повече

Иван Димитров Пешев август 6, 2022
Нов удар по джоба ни тихомълком направиха банките у нас – клиентите едва ли са забелязали, но...
Read More Read more about Ето как ни цакат вече при теглене на банкомат – теглиш повече, удържат ти повече
Почина второто ми детенце – Таня Боева със страшни разкрития за ада в живота си tantqnqoeoveva.jpg
  • Новини

Почина второто ми детенце – Таня Боева със страшни разкрития за ада в живота си

Иван Димитров Пешев август 6, 2022
Таня Боева проговори за кошмара, през който я е превела съдбата през последните пет години, а причината...
Read More Read more about Почина второто ми детенце – Таня Боева със страшни разкрития за ада в живота си
Извънредно! Гъмжи от полиция на плажа във Варна! Не дават пиле да прехвръкне! Откриха gugamgajgjaga.png
  • Новини

Извънредно! Гъмжи от полиция на плажа във Варна! Не дават пиле да прехвръкне! Откриха

Иван Димитров Пешев август 6, 2022
Нещо необичайно се случи на Южния плаж във Варна. Там е пълно с полиция и не се...
Read More Read more about Извънредно! Гъмжи от полиция на плажа във Варна! Не дават пиле да прехвръкне! Откриха
Семейство чака 9 години края на света в мазе: Най-малките от шестте деца на фамилията изгубили способността да говорят mshoahoaldlad.jpg
  • Новини

Семейство чака 9 години края на света в мазе: Най-малките от шестте деца на фамилията изгубили способността да говорят

Иван Димитров Пешев август 6, 2022
Холандската полиция откри семейство, скрито в мазето на отдалечена селска къща, където, според сведенията, прекарало девет години...
Read More Read more about Семейство чака 9 години края на света в мазе: Най-малките от шестте деца на фамилията изгубили способността да говорят
Черна жътва: Мъртвакът прибра свидни жертви – огромна трагедия с двама младежи край Ахтопол mreohoatatp.jpg
  • Новини

Черна жътва: Мъртвакът прибра свидни жертви – огромна трагедия с двама младежи край Ахтопол

Иван Димитров Пешев август 6, 2022
По традиция дните около Илинден (2 август) се считат за особено опасни за къпане в морето. Това...
Read More Read more about Черна жътва: Мъртвакът прибра свидни жертви – огромна трагедия с двама младежи край Ахтопол
Студен душ! ТВ оператор отново вдигна цените за всички клиенти със срочен и безсрочен договор tvovepreorara.jpg
  • Новини

Студен душ! ТВ оператор отново вдигна цените за всички клиенти със срочен и безсрочен договор

Иван Димитров Пешев август 6, 2022
„Уважаеми клиенти, Във връзка с промяната на индекса на потребителските цени и увеличените разходи на компанията, свързани...
Read More Read more about Студен душ! ТВ оператор отново вдигна цените за всички клиенти със срочен и безсрочен договор
Мъж отвлече момиченце от центъра на Добрич и блудства с него ksophaoharmar.jpg
  • Новини

Мъж отвлече момиченце от центъра на Добрич и блудства с него

Иван Димитров Пешев август 6, 2022
снимката е илюстративна: Пиксабей, архив Задържаният 40-годишен мъж е от село Котленци и е познат на органите...
Read More Read more about Мъж отвлече момиченце от центъра на Добрич и блудства с него
ЗВЕРСТВО! Гнусни разкрития за извращенията на 40-г. мъж с 8-г. дете, разследващите се прекръстиха ziviairaistnante.jpg
  • Новини

ЗВЕРСТВО! Гнусни разкрития за извращенията на 40-г. мъж с 8-г. дете, разследващите се прекръстиха

Иван Димитров Пешев август 6, 2022
40-годишен мъж е задържан за 72 часа и обвинен за отвличане и блудствени действия с малолетно дете....
Read More Read more about ЗВЕРСТВО! Гнусни разкрития за извращенията на 40-г. мъж с 8-г. дете, разследващите се прекръстиха

Разделяне на публикациите на страници

Previous 1 … 2 247 2 248 2 249 2 250 2 251 2 252 2 253 … 2 669 Next

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Картофа: Отказах да дам 50% от бизнеса на Кандев, после дойде полицията
  • Връщаме часовниците с час назад – ето от кога: Вижте повече..
  • От последните минути! Борисов със смайващи разкрития за потопения кораб
  • Майка ми сама отгледа 8 деца. Аз бях най-големият. 👇
  • Когато бях на шестнайсет, казвах на приятелите си, че баба ми е „просто чистачка“.
  • Когато Деян се прибра малко след полунощ, къщата беше тъмна.
  • УЧИТЕЛКАТА НАРЕЧЕ СЕМЕЙНАТА СНИМКА НА 7-ГОДИШНАТА МИ ДЪЩЕРЯ „НЕПОДХОДЯЩА“ — А ДИРЕКТОРЪТ Я ПОГЛЕДНА И ПОМОЛИ ВСИЧКИ ДА ОСТАНАТ ПО МЕСТАТА СИ.
  • Страхувах се от най-лошото, когато съпругът ми започна да изчезва — докато не научих истината
  • Според еврейската Кабала, домът не е просто мястото, в което физически живеем, а свещено пространство, в което тялото, умът и духът се презареждат
  • Казвам се Борис Петров. На петдесет и две съм и доскоро вярвах, че човек може да преживее всичко, стига да има за кого да се прибира вечер.

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • Масови съкращения на служители с ТЕЛК и работещи пенсионери в…
  • Cвъpзaxa Илиян Филипов с генерал Радев – ще се изyмuте от детайлите..
  • Гурбетчия от Кърджали: За 14 дни изхарчих 5000 евро
  • Лошо. Какво сполетя Василковски. Вижте повече..👇👇
  • Голяма промяна за трудовия стаж и определянето на пенсиите😮Омбудсманът скочи!
  • Защо Ралица Паскалева е аут от „Игри на волята“?
  • Полейте доматите само веднъж с този разтвор и ще ги берете в кофи
  • Ралица Паскалева си тръгва от Игри на волята, а причината е…Вижте повече👇👇
  • Голям удар на новата власт. Разкриват схема за…Вижте повече 👇👇 👇
  • ЧЕСТИТО НА РУМЕН РАДЕВ!
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.