Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
КОШМАР! 8-годишно момиченце изчезна в Добрич, намериха го с травми на половите органи pcqocqcllacalc.jpg
  • Новини

КОШМАР! 8-годишно момиченце изчезна в Добрич, намериха го с травми на половите органи

Иван Димитров Пешев август 6, 2022
Цял ден притеснени родители издирваха 8-годишната Ева от Добрич. Детето изчезна около 13 часа в сряда и...
Read More Read more about КОШМАР! 8-годишно момиченце изчезна в Добрич, намериха го с травми на половите органи
Шефът на КЕВР закова Лена Борславова с въпрос за газа lenalnalnalboar.jpg
  • Новини

Шефът на КЕВР закова Лена Борславова с въпрос за газа

Иван Димитров Пешев август 6, 2022
Природен газ ще има в България на атрактивна ниска цена. Снабдяването на България с природен газ ще...
Read More Read more about Шефът на КЕВР закова Лена Борславова с въпрос за газа
Жени Живкова фалира jenineinejvoeova.png
  • Новини

Жени Живкова фалира

Иван Димитров Пешев август 6, 2022
Екс-депутатката, която от дълги години се изявява като моден дизайнер, ще затвори единствения си магазин за дрехи...
Read More Read more about Жени Живкова фалира
Дрогираният от КАТ-Пловдив опита да скочи от прозореца на полицията ataktkakdaorgo.png
  • Новини

Дрогираният от КАТ-Пловдив опита да скочи от прозореца на полицията

Иван Димитров Пешев август 6, 2022
Александър Паталенски, вилнял дрогиран в двора на КАТ-Пловдив, е направил опит да се самоубие. На 3 август,...
Read More Read more about Дрогираният от КАТ-Пловдив опита да скочи от прозореца на полицията
Най-вкусната рецепта с кори за баница – сложете им ТОВА вместо сирене и ще ги ядете от сутрин до вечер! naivakvaksusna.jpg
  • Новини

Най-вкусната рецепта с кори за баница – сложете им ТОВА вместо сирене и ще ги ядете от сутрин до вечер!

Иван Димитров Пешев август 6, 2022
Приготвяне: 30 мин Готвене:60 мин Общо: 90 мин Хранителна стойност:500 kcal От готови кори за баница ще...
Read More Read more about Най-вкусната рецепта с кори за баница – сложете им ТОВА вместо сирене и ще ги ядете от сутрин до вечер!
Нинова се видя в чудо! Колтуклиева я попиля: Сядай да си готвиш защитната реч за съдебната зала kolaktaktkat.jpg
  • Новини

Нинова се видя в чудо! Колтуклиева я попиля: Сядай да си готвиш защитната реч за съдебната зала

Иван Димитров Пешев август 6, 2022
Кристиан Вигенин: “Уставът на БСП е нарушен от тримата служебни министри.”Гледай ти. Това не е партиен устав,...
Read More Read more about Нинова се видя в чудо! Колтуклиева я попиля: Сядай да си готвиш защитната реч за съдебната зала
Прецедент! Жена внесе на сина си в затвора хероин между кори за баклава, стъжниха й живота bakbaklalvavls.jpg
  • Новини

Прецедент! Жена внесе на сина си в затвора хероин между кори за баклава, стъжниха й живота

Иван Димитров Пешев август 6, 2022
Софийска градска прокуратура внесе обвинителен акт в Софийски градски съд срещу жена, внесла хероин на сина си...
Read More Read more about Прецедент! Жена внесе на сина си в затвора хероин между кори за баклава, стъжниха й живота
Гълъб Донев разкри още от шашмите на Петков и заговори за извънредно положениеo doenveuglalbab.jpg
  • Новини

Гълъб Донев разкри още от шашмите на Петков и заговори за извънредно положениеo

Иван Димитров Пешев август 6, 2022
Несериозно е твърдението, че обмисляме извънредно положение в страната. Може би имат предвид и моето първо висше...
Read More Read more about Гълъб Донев разкри още от шашмите на Петков и заговори за извънредно положениеo
Предаваме от пътя за морето София – Бургас, лебед изскочи на платното! Последва верижна катастрофа sfoaiabbuaaurgas.jpg
  • Новини

Предаваме от пътя за морето София – Бургас, лебед изскочи на платното! Последва верижна катастрофа

Иван Димитров Пешев август 6, 2022
Единият шофьор скача на спирачките, за да не блъсне излязъл на пътното платно лебед, а другият го...
Read More Read more about Предаваме от пътя за морето София – Бургас, лебед изскочи на платното! Последва верижна катастрофа
Нинова с мълниеносен удар за служебните министри: БСП се разграничава от служебните министри nanuaobaovoava.jpg
  • Новини

Нинова с мълниеносен удар за служебните министри: БСП се разграничава от служебните министри

Иван Димитров Пешев август 6, 2022
Приехме позиция на Националния съвет (НС) по отношение на тримата министри, членове на Националния съвет в служебния...
Read More Read more about Нинова с мълниеносен удар за служебните министри: БСП се разграничава от служебните министри

Разделяне на публикациите на страници

Previous 1 … 2 248 2 249 2 250 2 251 2 252 2 253 2 254 … 2 669 Next

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Картофа: Отказах да дам 50% от бизнеса на Кандев, после дойде полицията
  • Връщаме часовниците с час назад – ето от кога: Вижте повече..
  • От последните минути! Борисов със смайващи разкрития за потопения кораб
  • Майка ми сама отгледа 8 деца. Аз бях най-големият. 👇
  • Когато бях на шестнайсет, казвах на приятелите си, че баба ми е „просто чистачка“.
  • Когато Деян се прибра малко след полунощ, къщата беше тъмна.
  • УЧИТЕЛКАТА НАРЕЧЕ СЕМЕЙНАТА СНИМКА НА 7-ГОДИШНАТА МИ ДЪЩЕРЯ „НЕПОДХОДЯЩА“ — А ДИРЕКТОРЪТ Я ПОГЛЕДНА И ПОМОЛИ ВСИЧКИ ДА ОСТАНАТ ПО МЕСТАТА СИ.
  • Страхувах се от най-лошото, когато съпругът ми започна да изчезва — докато не научих истината
  • Според еврейската Кабала, домът не е просто мястото, в което физически живеем, а свещено пространство, в което тялото, умът и духът се презареждат
  • Казвам се Борис Петров. На петдесет и две съм и доскоро вярвах, че човек може да преживее всичко, стига да има за кого да се прибира вечер.

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • Масови съкращения на служители с ТЕЛК и работещи пенсионери в…
  • Cвъpзaxa Илиян Филипов с генерал Радев – ще се изyмuте от детайлите..
  • Гурбетчия от Кърджали: За 14 дни изхарчих 5000 евро
  • Лошо. Какво сполетя Василковски. Вижте повече..👇👇
  • Голяма промяна за трудовия стаж и определянето на пенсиите😮Омбудсманът скочи!
  • Защо Ралица Паскалева е аут от „Игри на волята“?
  • Полейте доматите само веднъж с този разтвор и ще ги берете в кофи
  • Ралица Паскалева си тръгва от Игри на волята, а причината е…Вижте повече👇👇
  • Голям удар на новата власт. Разкриват схема за…Вижте повече 👇👇 👇
  • ЧЕСТИТО НА РУМЕН РАДЕВ!
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.