Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
Днес е един от най-важните християнски празници в България, ето какво се прави Screenshot_1
  • Без категория

Днес е един от най-важните християнски празници в България, ето какво се прави

Иван Димитров Пешев декември 6, 2024
Никулден е един от най-важните християнски празници в България. Той се отбелязва днес – на 6 декември и е...
Read More Read more about Днес е един от най-важните християнски празници в България, ето какво се прави
Ще ви настръхнат косите! В това наше село не смеят да излизат нощем Screenshot_33
  • Без категория

Ще ви настръхнат косите! В това наше село не смеят да излизат нощем

Иван Димитров Пешев декември 5, 2024
Село Скалище се намира на десетина километра от Кърджали. В него има хора, които твърдят, че са...
Read More Read more about Ще ви настръхнат косите! В това наше село не смеят да излизат нощем
Любимата рецепта на съпруга ми! Ако можеше да го яде всеки ден! Просто, евтино и вкусно ястие Screenshot_31
  • Без категория

Любимата рецепта на съпруга ми! Ако можеше да го яде всеки ден! Просто, евтино и вкусно ястие

Иван Димитров Пешев декември 5, 2024
Изумително вкусно ястие, което всеки определено ще хареса! Процесът на готвене не отнема много време, така че...
Read More Read more about Любимата рецепта на съпруга ми! Ако можеше да го яде всеки ден! Просто, евтино и вкусно ястие
Прибрах се по-рано от работа и видях с очите си как жена ми крещеше на старата ми майка и я удряше. Не съжалявам за това което направих! Screenshot_23
  • Без категория

Прибрах се по-рано от работа и видях с очите си как жена ми крещеше на старата ми майка и я удряше. Не съжалявам за това което направих!

Иван Димитров Пешев декември 5, 2024
След брака като се оженихме с жена ми не сме живели с майка ми, но това скоро...
Read More Read more about Прибрах се по-рано от работа и видях с очите си как жена ми крещеше на старата ми майка и я удряше. Не съжалявам за това което направих!
Когато най-сетне намерих любовта си толкова години след смъртта на съпругата ми, не знаех какъв ужасен избор ще ме постави пред нея Screenshot_26
  • Без категория

Когато най-сетне намерих любовта си толкова години след смъртта на съпругата ми, не знаех какъв ужасен избор ще ме постави пред нея

Иван Димитров Пешев декември 5, 2024
Жена ми почина преди няколко години. По това време синът ни беше на четири години. Последната година...
Read More Read more about Когато най-сетне намерих любовта си толкова години след смъртта на съпругата ми, не знаех какъв ужасен избор ще ме постави пред нея
Рачков трепери за сина си в чужбина Screenshot_24
  • Без категория

Рачков трепери за сина си в чужбина

Иван Димитров Пешев декември 5, 2024
Димитър Рачков трепери синът му, който вече учи вътрешен дизайн във Франция, да не избере живота на...
Read More Read more about Рачков трепери за сина си в чужбина
Носите ли вълнени чорапи вкъщи? Ето какво означава това за вас, малко хора знаят Screenshot_21
  • Без категория

Носите ли вълнени чорапи вкъщи? Ето какво означава това за вас, малко хора знаят

Иван Димитров Пешев декември 5, 2024
Вярвате или не, вълнените чорапи носят със себе си много по-големи ползи за здравето, отколкото можем да...
Read More Read more about Носите ли вълнени чорапи вкъщи? Ето какво означава това за вас, малко хора знаят
Издаде се: Това е голямата любов на Натали Трифонова! Screenshot_20
  • Без категория

Издаде се: Това е голямата любов на Натали Трифонова!

Иван Димитров Пешев декември 5, 2024
Руши Видинлиев е бил голямата любов на Натали Трифонова. Шокиращото признание направи синоптичка наскоро за изненада на...
Read More Read more about Издаде се: Това е голямата любов на Натали Трифонова!
Аз съм на 30 години, съпругът ми е на 40. От скоро сме женени и живеем заедно. Съпругът ми предложи да разделим бюджета и стана страшно Screenshot_17
  • Без категория

Аз съм на 30 години, съпругът ми е на 40. От скоро сме женени и живеем заедно. Съпругът ми предложи да разделим бюджета и стана страшно

Иван Димитров Пешев декември 5, 2024
Преди пет години се ожених. Съпругът ми и аз имаме десет години разлика: аз съм на 30,...
Read More Read more about Аз съм на 30 години, съпругът ми е на 40. От скоро сме женени и живеем заедно. Съпругът ми предложи да разделим бюджета и стана страшно
Решиха за коледните добавки към пенсиите Screenshot_16
  • Без категория

Решиха за коледните добавки към пенсиите

Иван Димитров Пешев декември 5, 2024
Все още не е ясно дали ще има коледни добавки за пенсионерите в България. Ако все пак...
Read More Read more about Решиха за коледните добавки към пенсиите

Разделяне на публикациите на страници

Previous 1 … 226 227 228 229 230 231 232 … 2 669 Next

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.