Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
4 яйца за 7 дни в дома премахват всяко зло от живота и връщат късмета Screenshot_33
  • Без категория

4 яйца за 7 дни в дома премахват всяко зло от живота и връщат късмета

Иван Димитров Пешев декември 4, 2024
Не знаем дали написаното отговаря на действителността, но звучи забавно и в голяма степен безвредно. “Разваляне на...
Read More Read more about 4 яйца за 7 дни в дома премахват всяко зло от живота и връщат късмета
Тази сутрин вдовицата на загиналия пилот Венцислав Дункин е родила момиченце Screenshot_31
  • Без категория

Тази сутрин вдовицата на загиналия пилот Венцислав Дункин е родила момиченце

Иван Димитров Пешев декември 4, 2024
Гoденицaтa нa зaгинaлия пилoт Венцислaв Дункин oт Рaзлoг тaзи сутрин е рoдилa мoмиченце. Нoвинaтa зa Анaстaсия Венцислaвoвa...
Read More Read more about Тази сутрин вдовицата на загиналия пилот Венцислав Дункин е родила момиченце
Гъби с лук и чесън – топ-вкусотия за 5 минути! И мръвката бледнее пред тази рецепта Screenshot_28
  • Без категория

Гъби с лук и чесън – топ-вкусотия за 5 минути! И мръвката бледнее пред тази рецепта

Иван Димитров Пешев декември 4, 2024
Гъби c лyĸ и чecън – тoп-вĸycoтия зa 5 минyти! И мpъвĸaтa блeднee пpeд тaзи peцeптa. Cтaтиятa...
Read More Read more about Гъби с лук и чесън – топ-вкусотия за 5 минути! И мръвката бледнее пред тази рецепта
Поставете в дома си чаша с вода, сол и оцет. След ден ще видите нещо, скрито от очите ви Screenshot_27
  • Без категория

Поставете в дома си чаша с вода, сол и оцет. След ден ще видите нещо, скрито от очите ви

Иван Димитров Пешев декември 4, 2024
Някога забелязвали ли сте, че като се прибирате вкъщи, усещате в него само задух, тревога, главоболие и...
Read More Read more about Поставете в дома си чаша с вода, сол и оцет. След ден ще видите нещо, скрито от очите ви
Дадох на просеща баба 20 лв и я последвах скришом. Бях удивена от това, което видях Screenshot_26
  • Без категория

Дадох на просеща баба 20 лв и я последвах скришом. Бях удивена от това, което видях

Иван Димитров Пешев декември 4, 2024
Видях една баба да стои близо до магазина и да моли за милостиня. Никога не давам пари...
Read More Read more about Дадох на просеща баба 20 лв и я последвах скришом. Бях удивена от това, което видях
На 4 декември: Числото 4 ще даде отговор на молитвите на 4 зодии! Screenshot_20
  • Без категория

На 4 декември: Числото 4 ще даде отговор на молитвите на 4 зодии!

Иван Димитров Пешев декември 4, 2024
Близнаци Близнаците ще усетят как числото 4 им помага да постигнат синхрон между мисли, действия и чувства....
Read More Read more about На 4 декември: Числото 4 ще даде отговор на молитвите на 4 зодии!
Ивана и бащата на красивата й дъщеря си се събраха и тя за пръв път публикува снимка с него да го видим Screenshot_19
  • Без категория

Ивана и бащата на красивата й дъщеря си се събраха и тя за пръв път публикува снимка с него да го видим

Иван Димитров Пешев декември 4, 2024
Чудо невиждано – Ивана се събра с първата си голяма любов. Да, както можете да предположите, това...
Read More Read more about Ивана и бащата на красивата й дъщеря си се събраха и тя за пръв път публикува снимка с него да го видим
Пържа вече сварените яйца. Видях този трик от готвач в Турция, където винаги имаше опашка от хора Screenshot_17
  • Без категория

Пържа вече сварените яйца. Видях този трик от готвач в Турция, където винаги имаше опашка от хора

Иван Димитров Пешев декември 4, 2024
Пържа вече сварените яйца. Видях този трик от готвач в Турция, където винаги имаше опашка от хора...
Read More Read more about Пържа вече сварените яйца. Видях този трик от готвач в Турция, където винаги имаше опашка от хора
Георги от Биг брадър: Загубих много скъп човек Screenshot_16
  • Без категория

Георги от Биг брадър: Загубих много скъп човек

Иван Димитров Пешев декември 4, 2024
„Загубих много скъп човек за мен, докато бях в къщата на „Биг брадър“, и не съм бил...
Read More Read more about Георги от Биг брадър: Загубих много скъп човек
Проф. Рачев алармира: До часове идва нещо, което не сме виждали скоро Screenshot_14
  • Без категория

Проф. Рачев алармира: До часове идва нещо, което не сме виждали скоро

Иван Димитров Пешев декември 4, 2024
Какво време ни очаква през декември, ще има ли сняг за Коледа и Нова година. Това са...
Read More Read more about Проф. Рачев алармира: До часове идва нещо, което не сме виждали скоро

Разделяне на публикациите на страници

Previous 1 … 228 229 230 231 232 233 234 … 2 669 Next

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Моя съседка вземаше пари назаем от мен всеки месец в продължение на година. По 500 евро тук, 1000 евро там
  • — Синът ви не ви ли е казал? От понеделник тук започва ремонт. Трябва да освободите къщата.
  • Милионер се прибра по-рано от обикновено и завари младата чистачка легнала на пода
  • Тогава защо чакаше да умра?
  • Когато повдигнахме балатума, първо видяхме дървените дъски.
  • ДЪНО: След убиеца на Милен Цветков, пуснаха и Бургазлиев от ареста. Килърът с АТВ ще си стои на топло вкъщи
  • Щерката на „Мултигруп“ величието Лилян Вачков – Аниела Милушева: Слави Бинев бе винаги до мен!
  • Попфолк певецът Меди отмени участия, влезе в болница СНИМКА
  • Цените на храните в Дубай се оказват по-ниски от тези в България, дори и на българските стоки.
  • Мая Манолова: Големите вериги са галеното дете на всяка власт!

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • ИЗВЪНРЕДНО! Застреляха бизнесменът Слави Бинев
  • Радев скочи срещу Брюксел: Не е време за аматьори
  • Шефката на Лидл показа нагледно как самата държава надува цените в България с ДДС-то на храните, за да печели
  • Извънредно! Освободиха Кристиан Николов, който помете Милен Цветков
  • Извънредно! ГДБОП нахлу в дома на един от най-близките до Пеевски кметове! Обръщат го наопаки
  • Напрежението ескалира! Цялото ДПС тръгна към Белица, Почерня от полиция 😱
  • Спецакция в голям български град! Десетки са натръшкани 😱
  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
ноември 2026
П В С Ч П С Н
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.