Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
Византийците ни мразят, няма да стъпя в Гърция forroomutafaf.jpg
  • Новини

Византийците ни мразят, няма да стъпя в Гърция

Иван Димитров Пешев юни 23, 2022
Аз ще почивам на българското Черноморие и ще подкрепя българския туризъм. Не защото съм шовинист. Ще го...
Read More Read more about Византийците ни мразят, няма да стъпя в Гърция
Да са ни честити новите глоби на КАТ: Ето какви ще са от утре urkrkpolciice.jpg
  • Новини

Да са ни честити новите глоби на КАТ: Ето какви ще са от утре

Иван Димитров Пешев юни 23, 2022
Нов ценоразпис за санкциите за нарушения по родните пътища влиза в сила от утре, научи trg. В...
Read More Read more about Да са ни честити новите глоби на КАТ: Ето какви ще са от утре
България в сълзи. Малката Никол, която четири дни след раждането си, беше изтезавана от акушерката Емилия e emeieliqkovac.jpg
  • Новини

България в сълзи. Малката Никол, която четири дни след раждането си, беше изтезавана от акушерката Емилия e

Иван Димитров Пешев юни 23, 2022
3-годишната Никол, която четири дни след раждането си бе зверски пребита от акушерката Емилия Ковачева, е отключила...
Read More Read more about България в сълзи. Малката Никол, която четири дни след раждането си, беше изтезавана от акушерката Емилия e
Мартин Карбовски изригна: Соцът беше в пъти по-успешен, демокрацията ни докара до просешка тояга sscosckoraob.jpg
  • Новини

Мартин Карбовски изригна: Соцът беше в пъти по-успешен, демокрацията ни докара до просешка тояга

Иван Димитров Пешев юни 23, 2022
Мартин Карбовски възхвали социализма, въпреки че никога не е бил комунист! Уволненият от bTV Мартин Карбовски направи...
Read More Read more about Мартин Карбовски изригна: Соцът беше в пъти по-успешен, демокрацията ни докара до просешка тояга
Дъжд от пари в Разград: Щедър банкомат даде грешка и засипа хората с пачки araoagabakn.jpg
  • Новини

Дъжд от пари в Разград: Щедър банкомат даде грешка и засипа хората с пачки

Иван Димитров Пешев юни 23, 2022
Банкомат е зарадвал жители на Разград, давайки им в пъти повече пари от поисканите. Така дори цели...
Read More Read more about Дъжд от пари в Разград: Щедър банкомат даде грешка и засипа хората с пачки
Сepвитьopкa пoчepпилa пoжapникapи зaкуcкa, a кoгaтo влязлa в пpoфилa cи, eдвa нe пpипaднaлa ereireivieiost.jpg
  • Новини

Сepвитьopкa пoчepпилa пoжapникapи зaкуcкa, a кoгaтo влязлa в пpoфилa cи, eдвa нe пpипaднaлa

Иван Димитров Пешев юни 23, 2022
Двaмa пoжaрникaри oт Ню Джърcи cлeд уcилeнo гaceнe нa пoжaр, цeли 12 чaca oтишли ​​дo мecтния рecтoрaнт,...
Read More Read more about Сepвитьopкa пoчepпилa пoжapникapи зaкуcкa, a кoгaтo влязлa в пpoфилa cи, eдвa нe пpипaднaлa
Лена Бориславова заплете мистерия каква болест я мъчи и заговори за емигриране emeigierirannee.jpg
  • Новини

Лена Бориславова заплете мистерия каква болест я мъчи и заговори за емигриране

Иван Димитров Пешев юни 23, 2022
Началникът на политическия кабинет на правителството на Кирил Петков Лена Бориславова обяви с пост в социалните мрежи,...
Read More Read more about Лена Бориславова заплете мистерия каква болест я мъчи и заговори за емигриране
КРАЙ! Правителството на Кирил Петков падна с гръм и трясък, центърът на София ври и кипи oeptetnarodod.jpg
  • Новини

КРАЙ! Правителството на Кирил Петков падна с гръм и трясък, центърът на София ври и кипи

Иван Димитров Пешев юни 22, 2022
Народното събрание подкрепи внесения от ГЕРБ-СДС вот на недоверие срещу правителството заради провала във финансово-икономическата политика. Общо...
Read More Read more about КРАЙ! Правителството на Кирил Петков падна с гръм и трясък, центърът на София ври и кипи
От последните минути: Майка хвърли двете си деца от 9-ия етаж и се самоуби ppoqqllaiceice.jpg
  • Новини

От последните минути: Майка хвърли двете си деца от 9-ия етаж и се самоуби

Иван Димитров Пешев юни 22, 2022
Жителка на Москва извърши зверско престъпление, след което сложи край на живота си. 36-годишната Людмила Соколова първо...
Read More Read more about От последните минути: Майка хвърли двете си деца от 9-ия етаж и се самоуби
Делян Пеевски поведе народното недоволство срещу правителството dedlldqpepvskisi.jpg
  • Новини

Делян Пеевски поведе народното недоволство срещу правителството

Иван Димитров Пешев юни 22, 2022
Пълна мобилизация демонстрира ДПС минути преди гласуването на внесения вот на недоверие срещу кабинета „Петков“. На площада...
Read More Read more about Делян Пеевски поведе народното недоволство срещу правителството

Разделяне на публикациите на страници

Previous 1 … 2 372 2 373 2 374 2 375 2 376 2 377 2 378 … 2 669 Next

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Скандалната проф. Мариела Генева давала по 6000-7000 евро на медиците в схемата с точенето на касата
  • Надежда Нейнски: Това вече е…
  • До момента, в който преживях клинична смърт, не приемах насериозно всички приказки за задгробен живот
  • Знаете ли, че последната цифра от годината ви на раждане може да разкрие много за вашата душа, съдба и житейски път?
  • Кукувицата е прочута с това, че не строи собствено гнездо, а снася яйцата си в чужди. Но има ли специално название за мъжкия на кукувицата?
  • Йотова бие тревога! Огромна заплаха за
  • Три години бях любовница на женен мъж и си мислех, че съм специална. После видях съпругата му… и всичко ми стана ясно.
  • Хампарцумян обяви дали може да се върне левът:
  • Премиерът с нова информация за атаките с дронове, намеси. Вижте повече..
  • Сръбският политик Ненад Чанак, който е основател и дългогодишен лидер на Лигата на социалдемократите на Войводина, призова платформата

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • Масови съкращения на служители с ТЕЛК и работещи пенсионери в…
  • Cвъpзaxa Илиян Филипов с генерал Радев – ще се изyмuте от детайлите..
  • Гурбетчия от Кърджали: За 14 дни изхарчих 5000 евро
  • Лошо. Какво сполетя Василковски. Вижте повече..👇👇
  • Голяма промяна за трудовия стаж и определянето на пенсиите😮Омбудсманът скочи!
  • Защо Ралица Паскалева е аут от „Игри на волята“?
  • Полейте доматите само веднъж с този разтвор и ще ги берете в кофи
  • Ралица Паскалева си тръгва от Игри на волята, а причината е…Вижте повече👇👇
  • Голям удар на новата власт. Разкриват схема за…Вижте повече 👇👇 👇
  • ЧЕСТИТО НА РУМЕН РАДЕВ!
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.