Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
В най-критичния момент ГЕРБ готвят съкрушителния удар срещу кабинета Петков ggggpekttoo.jpg
  • Новини

В най-критичния момент ГЕРБ готвят съкрушителния удар срещу кабинета Петков

Иван Димитров Пешев май 15, 2022
„Има много теми, за които да се поиска такъв”, каза още тя „Няма нужда опозицията да подкопава...
Read More Read more about В най-критичния момент ГЕРБ готвят съкрушителния удар срещу кабинета Петков
Безкрайно тъжна вест. Напусна ни легендарният илюзионист Астoр astor.jpg
  • Новини

Безкрайно тъжна вест. Напусна ни легендарният илюзионист Астoр

Иван Димитров Пешев май 15, 2022
Можете да споделите с приятели от тук: На 78-годишна възраст почина големият български илюзионист Антраник Шаварш Арабаджиян...
Read More Read more about Безкрайно тъжна вест. Напусна ни легендарният илюзионист Астoр
Потънахме в скръб! Почина уважаван учител от Английската гимназия uchitelplovdivigmanziq.jpg
  • Новини

Потънахме в скръб! Почина уважаван учител от Английската гимназия

Иван Димитров Пешев май 15, 2022
Учител по Математика от Английската гимназия в Пловдив загуби борбата с рака. Това съобщи директорът на гимназията....
Read More Read more about Потънахме в скръб! Почина уважаван учител от Английската гимназия
Черна прокоба тегне над българско село: Мъжете мрат като мухи cherenprobokkao.jpg
  • Новини

Черна прокоба тегне над българско село: Мъжете мрат като мухи

Иван Димитров Пешев май 15, 2022
Можете да споделите с приятели от тук: 49-годишен мъж се удави в частен водоем в кюстендилското село...
Read More Read more about Черна прокоба тегне над българско село: Мъжете мрат като мухи
В момента в столицата се случва нещо монументално: Тотална блокада в центъра на София whlelhanhnan.jpg
  • Новини

В момента в столицата се случва нещо монументално: Тотална блокада в центъра на София

Иван Димитров Пешев май 15, 2022
В столицата ще се проведа футболна среща, полумаратон и велошествие СДВР предприема мерки за охрана на обществения...
Read More Read more about В момента в столицата се случва нещо монументално: Тотална блокада в центъра на София
В жестока реч Лавров току-що уби всяка надежда за мир: Всички без изключение ще страдат lvavaoroova.jpg
  • Новини

В жестока реч Лавров току-що уби всяка надежда за мир: Всички без изключение ще страдат

Иван Димитров Пешев май 15, 2022
Можете да споделите с приятели от тук: Руският външен министър Сергей Лавров каза днес, че Западът е...
Read More Read more about В жестока реч Лавров току-що уби всяка надежда за мир: Всички без изключение ще страдат
Паника сред западните лидери, Путин ликува: Ердоган изненадващо се извъртя, това преобръща всичко rerjejdeog.jpg
  • Новини

Паника сред западните лидери, Путин ликува: Ердоган изненадващо се извъртя, това преобръща всичко

Иван Димитров Пешев май 15, 2022
Турция няма положително отношение към процеса за членство в НАТО на Швеция и Финландия, заяви турският президент...
Read More Read more about Паника сред западните лидери, Путин ликува: Ердоган изненадващо се извъртя, това преобръща всичко
Още мълчат за това: Русия е извършила брутална атака по Евровизия в Торино tiroinononi.jpg
  • Новини

Още мълчат за това: Русия е извършила брутална атака по Евровизия в Торино

Иван Димитров Пешев май 15, 2022
Можете да споделите с приятели от тук: Италианската полиция е осуетила хакерски атаки от проруски групи по...
Read More Read more about Още мълчат за това: Русия е извършила брутална атака по Евровизия в Торино
Гласят голяма промяна, засягаща всички, живеещи в блокове bkovelkovev.jpg
  • Новини

Гласят голяма промяна, засягаща всички, живеещи в блокове

Иван Димитров Пешев май 15, 2022
Ще гласуваме по вайбър или по друг начин онлайн колко да е таксата във входа. Това предвиждат...
Read More Read more about Гласят голяма промяна, засягаща всички, живеещи в блокове
Когато баща ми почина, мащехата ми ме взе от сиропиталището. Години по-късно дойде и моето време siropitalishttee.jpg
  • Новини

Когато баща ми почина, мащехата ми ме взе от сиропиталището. Години по-късно дойде и моето време

Иван Димитров Пешев май 15, 2022
Можете да споделите с приятели от тук: Когато бях малък, имах пълноценно щастливо семейство. Бяхме трима: аз,...
Read More Read more about Когато баща ми почина, мащехата ми ме взе от сиропиталището. Години по-късно дойде и моето време

Разделяне на публикациите на страници

Previous 1 … 2 479 2 480 2 481 2 482 2 483 2 484 2 485 … 2 669 Next

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • От последните минути! Арестуваха Проф. д-р Мариела Генева и още 9 души
  • Често чувате от познати да казват: „Пак ме прободе сърцето, трябва да отида на лекар“?
  • Трагедия потресе Симитли! Майка откри 36-годишния си син мъртъв в леглото му
  • Свидетелката е разговаряла по телефона с Илиян Филипов. „Той ѝ казва: „Стой там. Това явно е за мен или е обир“
  • Излизам с разведен мъж с две деца от пет години. Пет години
  • Огнян Стоянов е сред хората, които са имали възможността да познават Ванга не като публичен образ и пророчица, а като близък човек от семейния кръг
  • Нови подробности около убийството на пловдивския бизнесмен Илиян Филипов станаха известни при разглеждането на мярката за неотклонение на 51-годишния Славчо Мегеров-Мегера
  • Мария от Игри на волята разтърси с признание: „Казаха ми, че може да остана в инвалидна количка“ (една история за волята да оцелееш – в коментар 👇👇👇)
  • Ето кои пенсионери НЯМА да вземат БОНУС за Коледа Вижте повече..
  • Масови съкращения на служители с ТЕЛК и работещи пенсионери в…

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • Масови съкращения на служители с ТЕЛК и работещи пенсионери в…
  • Cвъpзaxa Илиян Филипов с генерал Радев – ще се изyмuте от детайлите..
  • Гурбетчия от Кърджали: За 14 дни изхарчих 5000 евро
  • Лошо. Какво сполетя Василковски. Вижте повече..👇👇
  • Голяма промяна за трудовия стаж и определянето на пенсиите😮Омбудсманът скочи!
  • Защо Ралица Паскалева е аут от „Игри на волята“?
  • Полейте доматите само веднъж с този разтвор и ще ги берете в кофи
  • Ралица Паскалева си тръгва от Игри на волята, а причината е…Вижте повече👇👇
  • Голям удар на новата власт. Разкриват схема за…Вижте повече 👇👇 👇
  • ЧЕСТИТО НА РУМЕН РАДЕВ!
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.