Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
Нашенец показа цените в хипермаркет в Одрин, промоциите са страшни dbfbhgngfnfhgmg.png
  • Новини

Нашенец показа цените в хипермаркет в Одрин, промоциите са страшни

Иван Димитров Пешев април 19, 2024
В създадения специално за българите блог от сем. Алексиеви, което живее в Одрин, отново показват актуални цени...
Read More Read more about Нашенец показа цените в хипермаркет в Одрин, промоциите са страшни
Късах плевелите с ръце, докато съседката не ми каза за този трик! Повече не видях плевел в градината vsdfbvgbfdnghnhmj.png
  • Новини

Късах плевелите с ръце, докато съседката не ми каза за този трик! Повече не видях плевел в градината

Иван Димитров Пешев април 19, 2024
Днес ще ви научим как да се справите с плевелите с помощта на няколко трика и природни...
Read More Read more about Късах плевелите с ръце, докато съседката не ми каза за този трик! Повече не видях плевел в градината
Само на 17 години за часове си отиде шампионка по гимнастика cdsavcdsfvdsfbfdbgnh.png
  • Новини

Само на 17 години за часове си отиде шампионка по гимнастика

Иван Димитров Пешев април 19, 2024
Мъка в света на спорта. Отиде си скоропостижно голяма гимнастичка само на 17 години. Заради смъртта на...
Read More Read more about Само на 17 години за часове си отиде шампионка по гимнастика
Сняг и то на парцали ще вали в част от България, обяви НИМХ dfbfdgbdgfngfnhgjmhjm.png
  • Новини

Сняг и то на парцали ще вали в част от България, обяви НИМХ

Иван Димитров Пешев април 19, 2024
През нощта срещу петък валежите в цялата страна временно ще спрат, на места и облачността ще се...
Read More Read more about Сняг и то на парцали ще вали в част от България, обяви НИМХ
Как обикновен чорап ще спаси ябълково дърво от листни въшки и мравки: направете го така – и няма да са необходими химикали vsdfbfgbgnhgnhjmhjmhj.png
  • Новини

Как обикновен чорап ще спаси ябълково дърво от листни въшки и мравки: направете го така – и няма да са необходими химикали

Иван Димитров Пешев април 19, 2024
Как чорапите ще ви помогнат? Ще си направим… „капани“. Капаните са лепкави (с помощта на лепило), защитни...
Read More Read more about Как обикновен чорап ще спаси ябълково дърво от листни въшки и мравки: направете го така – и няма да са необходими химикали
Чудо! Световен гигант налива още милиони в наш град casdvdfsbfgbfnghnhgmjh.png
  • Новини

Чудо! Световен гигант налива още милиони в наш град

Иван Димитров Пешев април 19, 2024
„Джей Ди И Пийтс“ (JDE Peets), един от световните лидери в производството на кафе и чай, обяви...
Read More Read more about Чудо! Световен гигант налива още милиони в наш град
Джеки Чан лиши от наследство сина си – ето защо casdvdsfvsfdbfgnbghnhg.png
  • Новини

Джеки Чан лиши от наследство сина си – ето защо

Иван Димитров Пешев април 19, 2024
Легендарният екшън актьор Джеки Чан взе трудно решение – той лиши единствения си син Джейси от възможността...
Read More Read more about Джеки Чан лиши от наследство сина си – ето защо
Спешна помощ за доматите: Ето какво да направите, когато започват да се усукват листата vsdfbgfbdfbgdhngfnhjnm.png
  • Новини

Спешна помощ за доматите: Ето какво да направите, когато започват да се усукват листата

Иван Димитров Пешев април 19, 2024
Усукване на листата на доматите – ето какви са причините и какво можете да направите, за да...
Read More Read more about Спешна помощ за доматите: Ето какво да направите, когато започват да се усукват листата
Ако си шофьор, задължително трябва да имаш това приложение – вкарват му нови невероятни функции casdvdfsvdfbfgdbgnhg.png
  • Новини

Ако си шофьор, задължително трябва да имаш това приложение – вкарват му нови невероятни функции

Иван Димитров Пешев април 19, 2024
Waze е най-голямото шофьорско приложение на света. И за сега ще си остане самостоятелно, отделено от Google...
Read More Read more about Ако си шофьор, задължително трябва да имаш това приложение – вкарват му нови невероятни функции
Ето какво добавям в бурканчето, за да получа гъсто и плътно кисело мляко – с нож да го режеш! Нищо общо с купешкото csadvdfvfdsbgfbhgnhg.png
  • Новини

Ето какво добавям в бурканчето, за да получа гъсто и плътно кисело мляко – с нож да го режеш! Нищо общо с купешкото

Иван Димитров Пешев април 19, 2024
Кисело мляко – един от доказано най-полезните продукти на планетата, който се свързва с България. Определено имаме...
Read More Read more about Ето какво добавям в бурканчето, за да получа гъсто и плътно кисело мляко – с нож да го режеш! Нищо общо с купешкото

Разделяне на публикациите на страници

Previous 1 … 272 273 274 275 276 277 278 … 2 669 Next

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Моя съседка вземаше пари назаем от мен всеки месец в продължение на година. По 500 евро тук, 1000 евро там
  • — Синът ви не ви ли е казал? От понеделник тук започва ремонт. Трябва да освободите къщата.
  • Милионер се прибра по-рано от обикновено и завари младата чистачка легнала на пода
  • Тогава защо чакаше да умра?
  • Когато повдигнахме балатума, първо видяхме дървените дъски.
  • ДЪНО: След убиеца на Милен Цветков, пуснаха и Бургазлиев от ареста. Килърът с АТВ ще си стои на топло вкъщи
  • Щерката на „Мултигруп“ величието Лилян Вачков – Аниела Милушева: Слави Бинев бе винаги до мен!
  • Попфолк певецът Меди отмени участия, влезе в болница СНИМКА
  • Цените на храните в Дубай се оказват по-ниски от тези в България, дори и на българските стоки.
  • Мая Манолова: Големите вериги са галеното дете на всяка власт!

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • ИЗВЪНРЕДНО! Застреляха бизнесменът Слави Бинев
  • Радев скочи срещу Брюксел: Не е време за аматьори
  • Шефката на Лидл показа нагледно как самата държава надува цените в България с ДДС-то на храните, за да печели
  • Извънредно! Освободиха Кристиан Николов, който помете Милен Цветков
  • Извънредно! ГДБОП нахлу в дома на един от най-близките до Пеевски кметове! Обръщат го наопаки
  • Напрежението ескалира! Цялото ДПС тръгна към Белица, Почерня от полиция 😱
  • Спецакция в голям български град! Десетки са натръшкани 😱
  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.