Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
И до днес чувам как тапата от шампанското изхвръкна онази новогодишна нощ. Домът беше шумен и уютен, брокатът се лепеше по всичко, смехът отекваше в стаите, а от кухнята се носеше аромат на печено бри. Screenshot_7
  • Без категория

И до днес чувам как тапата от шампанското изхвръкна онази новогодишна нощ. Домът беше шумен и уютен, брокатът се лепеше по всичко, смехът отекваше в стаите, а от кухнята се носеше аромат на печено бри.

Иван Димитров Пешев януари 12, 2026
И до днес чувам как тапата от шампанското изхвръкна онази новогодишна нощ. Домът беше шумен и уютен,...
Read More Read more about И до днес чувам как тапата от шампанското изхвръкна онази новогодишна нощ. Домът беше шумен и уютен, брокатът се лепеше по всичко, смехът отекваше в стаите, а от кухнята се носеше аромат на печено бри.
Замръзналото сърце на един милионер се разтопи, когато видя как домашната му помощница яде под дъжда, а истината, която разкри, разкъса душата му Screenshot_2
  • Без категория

Замръзналото сърце на един милионер се разтопи, когато видя как домашната му помощница яде под дъжда, а истината, която разкри, разкъса душата му

Иван Димитров Пешев януари 12, 2026
Замръзналото сърце на един милионер се разтопи, когато видя как домашната му помощница яде под дъжда, а...
Read More Read more about Замръзналото сърце на един милионер се разтопи, когато видя как домашната му помощница яде под дъжда, а истината, която разкри, разкъса душата му
„Имаме тризнаци! Това е просто невероятно, Ирина…“ Screenshot_1
  • Без категория

„Имаме тризнаци! Това е просто невероятно, Ирина…“

Иван Димитров Пешев януари 12, 2026
Глава първа „Имаме тризнаци! Това е просто невероятно, Ирина…“ Максим стоеше до инкубаторите, сякаш ако мигне, всичко...
Read More Read more about „Имаме тризнаци! Това е просто невероятно, Ирина…“
Снегът валеше така, сякаш небето имаше лична вражда с мен. Screenshot_30
  • Без категория

Снегът валеше така, сякаш небето имаше лична вражда с мен.

Иван Димитров Пешев януари 11, 2026
Снегът валеше така, сякаш небето имаше лична вражда с мен. Стоях на тротоара, босонога, с халат, който...
Read More Read more about Снегът валеше така, сякаш небето имаше лична вражда с мен.
„Извинете“, каза мъжът с нежен, но загрижен глас. „Чакате ли автобус?“ Screenshot_27
  • Без категория

„Извинете“, каза мъжът с нежен, но загрижен глас. „Чакате ли автобус?“

Иван Димитров Пешев януари 11, 2026
Глава първа Снегът не пита „Извинете“, каза мъжът с нежен, но загрижен глас. „Чакате ли автобус?“ Клеър...
Read More Read more about „Извинете“, каза мъжът с нежен, но загрижен глас. „Чакате ли автобус?“
Не лицата, не очите, не дори походката. Ръцете. Тези ръце някога държаха чаши на масата ми, докосваха дръжката на вратата ми, милваха косата ми, когато още вярвах, че светът е подреден и добър. Сега бяха сухи, напукани, нервни. Пръстите се свиваха, сякаш търсеха какво да откраднат от въздуха. Screenshot_25
  • Без категория

Не лицата, не очите, не дори походката. Ръцете. Тези ръце някога държаха чаши на масата ми, докосваха дръжката на вратата ми, милваха косата ми, когато още вярвах, че светът е подреден и добър. Сега бяха сухи, напукани, нервни. Пръстите се свиваха, сякаш търсеха какво да откраднат от въздуха.

Иван Димитров Пешев януари 11, 2026
Глава първа Когато се върнаха, първо видях ръцете им. Не лицата, не очите, не дори походката. Ръцете....
Read More Read more about Не лицата, не очите, не дори походката. Ръцете. Тези ръце някога държаха чаши на масата ми, докосваха дръжката на вратата ми, милваха косата ми, когато още вярвах, че светът е подреден и добър. Сега бяха сухи, напукани, нервни. Пръстите се свиваха, сякаш търсеха какво да откраднат от въздуха.
Свекърите ми ме дадоха на съд, твърдейки, че съм фалшив лекар. Screenshot_18
  • Без категория

Свекърите ми ме дадоха на съд, твърдейки, че съм фалшив лекар.

Иван Димитров Пешев януари 11, 2026
Свекърите ми ме дадоха на съд, твърдейки, че съм фалшив лекар. „Тя никога не е учила. Купила...
Read More Read more about Свекърите ми ме дадоха на съд, твърдейки, че съм фалшив лекар.
„Сестра ти се тъпче в едностаен апартамент с три деца, а ти си вдигнала огромна къща. Дай ѝ я — на нея ѝ трябва повече“, отсече майка ми. Screenshot_17
  • Без категория

„Сестра ти се тъпче в едностаен апартамент с три деца, а ти си вдигнала огромна къща. Дай ѝ я — на нея ѝ трябва повече“, отсече майка ми.

Иван Димитров Пешев януари 11, 2026
Глава първа „Сестра ти се тъпче в едностаен апартамент с три деца, а ти си вдигнала огромна...
Read More Read more about „Сестра ти се тъпче в едностаен апартамент с три деца, а ти си вдигнала огромна къща. Дай ѝ я — на нея ѝ трябва повече“, отсече майка ми.
Когато затворих вратата след Маргарет и писъците ѝ останаха навън, тишината не ме успокои. Тя се залепи по стените като студена боя. Лео излезе от спалнята, разтърка се в краката ми и мяукна, сякаш пита защо мирише на чужд парфюм и чужда власт. Screenshot_14
  • Без категория

Когато затворих вратата след Маргарет и писъците ѝ останаха навън, тишината не ме успокои. Тя се залепи по стените като студена боя. Лео излезе от спалнята, разтърка се в краката ми и мяукна, сякаш пита защо мирише на чужд парфюм и чужда власт.

Иван Димитров Пешев януари 11, 2026
Глава първа: Вратата, която не прощава Когато затворих вратата след Маргарет и писъците ѝ останаха навън, тишината...
Read More Read more about Когато затворих вратата след Маргарет и писъците ѝ останаха навън, тишината не ме успокои. Тя се залепи по стените като студена боя. Лео излезе от спалнята, разтърка се в краката ми и мяукна, сякаш пита защо мирише на чужд парфюм и чужда власт.
Отивай в наследената развалина! А ние оставаме тук! — каза той, без дори да подозира как ще свърши всичко. Screenshot_11
  • Без категория

Отивай в наследената развалина! А ние оставаме тук! — каза той, без дори да подозира как ще свърши всичко.

Иван Димитров Пешев януари 11, 2026
Глава първа: Изречението, което промени всичко — Отивай в наследената развалина! А ние оставаме тук! — каза...
Read More Read more about Отивай в наследената развалина! А ние оставаме тук! — каза той, без дори да подозира как ще свърши всичко.

Разделяне на публикациите на страници

Previous 1 … 31 32 33 34 35 36 37 … 2 669 Next

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Поклон! Почина собственикът на известна българска верига от 90-те и голям спонсор на спорта
  • Почина шефът на известна наша търговска верига
  • БНТ предава! Пред зала Универсиада е прегазено младо момиче
  • Борисов смрази България: Чака ни гръцки сценарий!
  • Кога е Архангелова задушница през 2026 г. и какво се прави на този ден
  • Експерт разкри хода на Борисов: Решава кой да е Президент с един пръст в последната минута!
  • Ники Василев : Мързел и некадърност – вдигат данъците , вместо да направят реформи
  • Баба Ванга ни казваше: измийте краката си преди сън или си вземете душ, водата измива лошите мисли от деня
  • “Учете децата си от малки на труд!” – Безценните съвети на Ванга за отглеждането на деца:
  • 50 евро помощ за над 550 000 българи: Започва изплащането на „инфлационен чек“ заради по-високите цени

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • Гурбетчия от Кърджали: За 14 дни изхарчих 5000 евро
  • Лошо. Какво сполетя Василковски. Вижте повече..👇👇
  • Голяма промяна за трудовия стаж и определянето на пенсиите😮Омбудсманът скочи!
  • Защо Ралица Паскалева е аут от „Игри на волята“?
  • Полейте доматите само веднъж с този разтвор и ще ги берете в кофи
  • Ралица Паскалева си тръгва от Игри на волята, а причината е…Вижте повече👇👇
  • Голям удар на новата власт. Разкриват схема за…Вижте повече 👇👇 👇
  • ЧЕСТИТО НА РУМЕН РАДЕВ!
  • Генерал Радев с тежки думи за Кандев 😮
  • От последния час! Мощен гръм разтърси голям български град 😲
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
септември 2026
П В С Ч П С Н
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.