Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
Извънредно! Масови арести в София, само за една нощ, ето какво се случва asdvdslfbkfdbkfgkbgf.png
  • Новини

Извънредно! Масови арести в София, само за една нощ, ето какво се случва

Иван Димитров Пешев март 10, 2024
От МВР засилват присъствието на полиция и жандармерия в София, заради няколко случая на сбивания между българи...
Read More Read more about Извънредно! Масови арести в София, само за една нощ, ето какво се случва
Жестоко убийство на известен фотограф потресе България nikidimmmolvvv.png
  • Новини

Жестоко убийство на известен фотограф потресе България

Иван Димитров Пешев март 10, 2024
„Отиде си колегата фотограф Николай Димов“, това научи Plovdiv24.bg от публикация в социалната мрежа. Тази загуба идва,...
Read More Read more about Жестоко убийство на известен фотограф потресе България
Почернена майка от Пазарджик разплака приятелите и близките на убития й син vdpfsvodsobfgbfgb.png
  • Новини

Почернена майка от Пазарджик разплака приятелите и близките на убития й син

Иван Димитров Пешев март 10, 2024
Изповедта на една почернена майка разплака приятелите и близките на убития й син. Жестокото убийство бе извършено...
Read More Read more about Почернена майка от Пазарджик разплака приятелите и близките на убития й син
Не Ви трябват врачки, гледачки или ходжи! Ето как да разберете дали сте урочасани само с 1 яйце! fdsbfkdbfgkbgfbkgfb.png
  • Новини

Не Ви трябват врачки, гледачки или ходжи! Ето как да разберете дали сте урочасани само с 1 яйце!

Иван Димитров Пешев март 10, 2024
Научете се да откривате злото и да се отървавате от него с помощта на яйце. Вярвате ли...
Read More Read more about Не Ви трябват врачки, гледачки или ходжи! Ето как да разберете дали сте урочасани само с 1 яйце!
Лeĸap: Cлoжeтe чepвeн лyĸ oĸoлo вpaтa cи и cи лeгнeтe, нa cyтpинтa щe видитe peзyлтaтa fdlsvsdufvkfgbkfgkbgf.png
  • Новини

Лeĸap: Cлoжeтe чepвeн лyĸ oĸoлo вpaтa cи и cи лeгнeтe, нa cyтpинтa щe видитe peзyлтaтa

Иван Димитров Пешев март 10, 2024
Bcяĸa гoдинa бpoя нa жeнитe cтpaдaщи oт бoлecти нa щитoвиднaтa жлeзa ce yвeличaвa. Cигypни cмe, чe пoзнaвaтe...
Read More Read more about Лeĸap: Cлoжeтe чepвeн лyĸ oĸoлo вpaтa cи и cи лeгнeтe, нa cyтpинтa щe видитe peзyлтaтa
Цял Айтос плаче за 33 г. учителка Янита след ада, била гордостта на Бургаска област qnasnndasndnasfds.png
  • Новини

Цял Айтос плаче за 33 г. учителка Янита след ада, била гордостта на Бургаска област

Иван Димитров Пешев март 10, 2024
Цял Айтос плаче за загиналата 33-годишна Янита Пепелянкова, която е родом от с. Константиново.Тя е била училищният...
Read More Read more about Цял Айтос плаче за 33 г. учителка Янита след ада, била гордостта на Бургаска област
Слава Севрюкова: Дете, родено някъде около 1981 г., ще поведе България на добро sdfvdfsvdfbfgbhgnhg.png
  • Новини

Слава Севрюкова: Дете, родено някъде около 1981 г., ще поведе България на добро

Иван Димитров Пешев март 10, 2024
„Когато светът тръгне на зле, ние ще сме малко настрани от това, което го чака!”, е казала...
Read More Read more about Слава Севрюкова: Дете, родено някъде около 1981 г., ще поведе България на добро
Как се режат розите на пролет – пълно ръководство! Направете им пролетна прическа и през лятото ще ги раздавате sdfbfdsbfdbfgdvdfvfd.png
  • Новини

Как се режат розите на пролет – пълно ръководство! Направете им пролетна прическа и през лятото ще ги раздавате

Иван Димитров Пешев март 10, 2024
Пролетта е времето, когато природата започва да се събужда и сезонът на градинарството също започва. Градинарите и...
Read More Read more about Как се режат розите на пролет – пълно ръководство! Направете им пролетна прическа и през лятото ще ги раздавате
Фирма домоуправител осъди собственик на празен апартамент заради ремонт на покрива sdfbdgbffdbfgbfgbgf.png
  • Новини

Фирма домоуправител осъди собственик на празен апартамент заради ремонт на покрива

Иван Димитров Пешев март 9, 2024
Фирма домоуправител успя да осъди собственик на жилище в Пловдив, който не е платил за ремонт на...
Read More Read more about Фирма домоуправител осъди собственик на празен апартамент заради ремонт на покрива
78-годишният Недко изуми Ники Кънчев в Стани богат nedsakdksdvkdkvdfkv.png
  • Новини

78-годишният Недко изуми Ники Кънчев в Стани богат

Иван Димитров Пешев март 9, 2024
Недко Недков направи страхотна игра в „Стани богат“ и си тръгна с 3000 лева. 78-годишният мъж, който...
Read More Read more about 78-годишният Недко изуми Ники Кънчев в Стани богат

Разделяне на публикациите на страници

Previous 1 … 381 382 383 384 385 386 387 … 2 669 Next

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Най-накрая! Началникът на отбраната на България каза откъде идват дроновете убийци
  • Предупредих Слави стотици пъти! „Червенкова проговори за Еюп Темиз: Отправи тежки въпроси към Ния Темиз. Вижте повече.
  • От България Турция предупреди и Русия, и Украйна: Не минавайте червените ни линии! Имаме целия капацитет да действаме
  • Току що нови разкрития! Морската битка край българския бряг: Дрон е взривен с бойна стрелба
  • Лора Крумова след съдебното решение относно убиеца на водещия: Това дело беше второто убийство на Милен
  • Легендарната треньорка по художествена гимнастика Нешка Робева, известна с подкрепата си за Румен Радев и с публичните си позиции в защита на Русия
  • Илияна Йотова осъди постъпката на службата и поиска оставката на началника на НСО генерал-майор Емил Тонев.
  • В БСП искат оставките на Зарков и Таков! Социалистите бесни заради слабата кампания, искали силни лидери за местните избори догодина
  • Методи Савов е жива легенда на българския алпинизъм
  • Чалга звездата призна, че поддържа приятелски отношения с почти всички свои бивши – а с настоящия съпруг на едната дори работят заедно в общ бизнес.

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • ИЗВЪНРЕДНО! Застреляха бизнесменът Слави Бинев
  • Радев скочи срещу Брюксел: Не е време за аматьори
  • Шефката на Лидл показа нагледно как самата държава надува цените в България с ДДС-то на храните, за да печели
  • Извънредно! Освободиха Кристиан Николов, който помете Милен Цветков
  • Извънредно! ГДБОП нахлу в дома на един от най-близките до Пеевски кметове! Обръщат го наопаки
  • Напрежението ескалира! Цялото ДПС тръгна към Белица, Почерня от полиция 😱
  • Спецакция в голям български град! Десетки са натръшкани 😱
  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.