Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
Левът с нов рекорд от 17,32 лири: Десетки хиляди българи избраха Турция за почивните дни sdfvsfdvfdscdsacscsdcds.png
  • Новини

Левът с нов рекорд от 17,32 лири: Десетки хиляди българи избраха Турция за почивните дни

Иван Димитров Пешев март 4, 2024
Десетки хиляди българи избраха да пътуват тези дни към Турция за трите почивни дни. Отново по граничните...
Read More Read more about Левът с нов рекорд от 17,32 лири: Десетки хиляди българи избраха Турция за почивните дни
Климатологът Матев: Студ удря България до дни, но за кратко! Градусите скачат до 25 на тази дата! asdcaslkvdfskvksdfkvkfdvfd.png
  • Новини

Климатологът Матев: Студ удря България до дни, но за кратко! Градусите скачат до 25 на тази дата!

Иван Димитров Пешев март 4, 2024
„Земеделците се притесняват с основание. Проблемът не е толкова в студовете, които се случват след 15 март...
Read More Read more about Климатологът Матев: Студ удря България до дни, но за кратко! Градусите скачат до 25 на тази дата!
Meteo Balkans: До часове времето се обръща, студ и сняг ще сковат части от България sdfvdsfkbfdgbkfgkbkgb.png
  • Новини

Meteo Balkans: До часове времето се обръща, студ и сняг ще сковат части от България

Иван Димитров Пешев март 4, 2024
Запазват се прогнозите за очаквани снеговалежи по планините към началото на следващата седмица. Според ECMWF и GFS се...
Read More Read more about Meteo Balkans: До часове времето се обръща, студ и сняг ще сковат части от България
7 инфарктни минути: Виктор Николаев заплаши колегите си в ефир и веднага… dfbfdgbfgbngfnfhgnhgjh.png
  • Новини

7 инфарктни минути: Виктор Николаев заплаши колегите си в ефир и веднага…

Иван Димитров Пешев март 4, 2024
По нестандартен начин завърши сутрешния блок на „Нова телевизия“ днес. Виктор Николаев го водеше сам, без да...
Read More Read more about 7 инфарктни минути: Виктор Николаев заплаши колегите си в ефир и веднага…
Спад на цените с до 60% на повечето основни хранителни стоки, плодове и зеленчуци dfbgdfndfvdfvdsvdfvdf.png
  • Новини

Спад на цените с до 60% на повечето основни хранителни стоки, плодове и зеленчуци

Иван Димитров Пешев март 4, 2024
Спад на цените на повечето основни хранителни стоки, плодове и зеленчуци на борсите в страната през тази...
Read More Read more about Спад на цените с до 60% на повечето основни хранителни стоки, плодове и зеленчуци
Адем ходжа от Ръжево Конаре: Магията с пръст от гроб е най-страшна! sdfvsdfbdfbkfgbkgfkbgf.png
  • Новини

Адем ходжа от Ръжево Конаре: Магията с пръст от гроб е най-страшна!

Иван Димитров Пешев март 4, 2024
Славата на Адем ходжа от пловдивското село Ръжево Конаре се носи от години, още докато посрещал и...
Read More Read more about Адем ходжа от Ръжево Конаре: Магията с пръст от гроб е най-страшна!
Такъв ремонт Бригада нов дом не е правил, истинско чудо sdfvdsflkbdfkbgkfgkbgfb.png
  • Новини

Такъв ремонт Бригада нов дом не е правил, истинско чудо

Иван Димитров Пешев март 4, 2024
Трудно и доста грозно тръгна новият сезон на „Бригада нов дом“. Семейството, което бе показано бе залято...
Read More Read more about Такъв ремонт Бригада нов дом не е правил, истинско чудо
Как се подрязва Мушкатото през март, за да ви радва с богат цъфтеж и нови съцветия sdfvdsfkbkgfbkfgkbkgf.png
  • Новини

Как се подрязва Мушкатото през март, за да ви радва с богат цъфтеж и нови съцветия

Иван Димитров Пешев март 4, 2024
Пеларгонията няма да умре без резитба. И, без съмнение, ще цъфти до лятото. Но колко декоративно ще...
Read More Read more about Как се подрязва Мушкатото през март, за да ви радва с богат цъфтеж и нови съцветия
Навръх празника: Арести на Шипка, а търговците със схеми изтъниха джоба на родолюбците sdfbfgbdfbkfgkbkfgbfg.png
  • Новини

Навръх празника: Арести на Шипка, а търговците със схеми изтъниха джоба на родолюбците

Иван Димитров Пешев март 4, 2024
5 лева удари цената на кюфтетата и кебапчетата, които се разграбваха като топъл хляб в подножието на...
Read More Read more about Навръх празника: Арести на Шипка, а търговците със схеми изтъниха джоба на родолюбците
Времето през новата седмица: Идва студ и сняг sdfvfdbfgbgfgjghjhjkhj.png
  • Новини

Времето през новата седмица: Идва студ и сняг

Иван Димитров Пешев март 4, 2024
Днес денят ще започне с предимно слънчево време, а на места в низините и котловините – с...
Read More Read more about Времето през новата седмица: Идва студ и сняг

Разделяне на публикациите на страници

Previous 1 … 397 398 399 400 401 402 403 … 2 669 Next

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Най-накрая! Началникът на отбраната на България каза откъде идват дроновете убийци
  • Предупредих Слави стотици пъти! „Червенкова проговори за Еюп Темиз: Отправи тежки въпроси към Ния Темиз. Вижте повече.
  • От България Турция предупреди и Русия, и Украйна: Не минавайте червените ни линии! Имаме целия капацитет да действаме
  • Току що нови разкрития! Морската битка край българския бряг: Дрон е взривен с бойна стрелба
  • Лора Крумова след съдебното решение относно убиеца на водещия: Това дело беше второто убийство на Милен
  • Легендарната треньорка по художествена гимнастика Нешка Робева, известна с подкрепата си за Румен Радев и с публичните си позиции в защита на Русия
  • Илияна Йотова осъди постъпката на службата и поиска оставката на началника на НСО генерал-майор Емил Тонев.
  • В БСП искат оставките на Зарков и Таков! Социалистите бесни заради слабата кампания, искали силни лидери за местните избори догодина
  • Методи Савов е жива легенда на българския алпинизъм
  • Чалга звездата призна, че поддържа приятелски отношения с почти всички свои бивши – а с настоящия съпруг на едната дори работят заедно в общ бизнес.

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • ИЗВЪНРЕДНО! Застреляха бизнесменът Слави Бинев
  • Радев скочи срещу Брюксел: Не е време за аматьори
  • Шефката на Лидл показа нагледно как самата държава надува цените в България с ДДС-то на храните, за да печели
  • Извънредно! Освободиха Кристиан Николов, който помете Милен Цветков
  • Извънредно! ГДБОП нахлу в дома на един от най-близките до Пеевски кметове! Обръщат го наопаки
  • Напрежението ескалира! Цялото ДПС тръгна към Белица, Почерня от полиция 😱
  • Спецакция в голям български град! Десетки са натръшкани 😱
  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.