Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
Без дрехи и задръжки: Милица Гладнишка и Гери Турийска си позволиха немислимото в ефир dvsdfkvfdkbkfgkbkbtrt.png
  • Новини

Без дрехи и задръжки: Милица Гладнишка и Гери Турийска си позволиха немислимото в ефир

Иван Димитров Пешев февруари 11, 2024
Страстите в „Кой да знае“ след снощното издание определено бяха във вихъра си, а отговорни за това...
Read More Read more about Без дрехи и задръжки: Милица Гладнишка и Гери Турийска си позволиха немислимото в ефир
Колко души може да изхрани планетата Земя? Отговорът може да ви изненада sfvdsfvdsfvsdsadasdascds.png
  • Новини

Колко души може да изхрани планетата Земя? Отговорът може да ви изненада

Иван Димитров Пешев февруари 11, 2024
Броят на хората на Земята непрекъснато расте – това е научно доказан факт. Преди около 10 000...
Read More Read more about Колко души може да изхрани планетата Земя? Отговорът може да ви изненада
Климатологът Матев смая с мразовита прогноза, не е истина каква зима сме имали asvcdsvdfshgfghfghf.png
  • Новини

Климатологът Матев смая с мразовита прогноза, не е истина каква зима сме имали

Иван Димитров Пешев февруари 11, 2024
„Предстои промяна във времето, голяма е динамиката в момента – много са високи нощните температури”. Това заяви...
Read More Read more about Климатологът Матев смая с мразовита прогноза, не е истина каква зима сме имали
Урок по история: Зловещата истина за Великата Българска гора sdfvdsfvfdlkbkfgbkfgkbf.png
  • Новини

Урок по история: Зловещата истина за Великата Българска гора

Иван Димитров Пешев февруари 11, 2024
Чували ли сте за Великата Българска гора? А знаете ли къде се е намирала? Името й въобще...
Read More Read more about Урок по история: Зловещата истина за Великата Българска гора
Кога е първата Задушница за 2024 г и какво задължително трябва да направим zcsdcsdvsdffdhfdjgngh.png
  • Новини

Кога е първата Задушница за 2024 г и какво задължително трябва да направим

Иван Димитров Пешев февруари 11, 2024
Първата Задушница през тази година година ще отбележим на 9 март 2024 г. Тогава се пада Голяма...
Read More Read more about Кога е първата Задушница за 2024 г и какво задължително трябва да направим
Никога не крийте парите си на тези места в дома – обричате се на бедност sdfvdsfvkfbkfgkbfb.png
  • Новини

Никога не крийте парите си на тези места в дома – обричате се на бедност

Иван Димитров Пешев февруари 11, 2024
Всички имаме у дома си скривалища , в които крием спестяванията си, защото българинът по традиция няма...
Read More Read more about Никога не крийте парите си на тези места в дома – обричате се на бедност
Мартин с голямо предупреждение за хората, които използват еър фрайери вместо фурна dsfbvlkfdkbgfbkfgkbfgb.png
  • Новини

Мартин с голямо предупреждение за хората, които използват еър фрайери вместо фурна

Иван Димитров Пешев февруари 11, 2024
Мартин Луис се завърна, за да ни предаде своята мъдрост и да ни посъветва относно използването на...
Read More Read more about Мартин с голямо предупреждение за хората, които използват еър фрайери вместо фурна
Кaк дa пoчиcтитe кeрaмичният плoт нa пeчкaтa бeз прeпaрaти зa секунди. Нужнa ви e caмo eднa cъcтaвкa и пoвърхнocттa щe зaблecти sdfvfdshdfjhgnghnhgngh.png
  • Новини

Кaк дa пoчиcтитe кeрaмичният плoт нa пeчкaтa бeз прeпaрaти зa секунди. Нужнa ви e caмo eднa cъcтaвкa и пoвърхнocттa щe зaблecти

Иван Димитров Пешев февруари 11, 2024
Стъклoкeрaмичнитe кoтлoни e нeoбхoдимo дa ce пoчиcтвaт дocтa внимaтeлнo, тъй кaтo тe ca eдни oт нaй-чувcтвитeлнитe зoни...
Read More Read more about Кaк дa пoчиcтитe кeрaмичният плoт нa пeчкaтa бeз прeпaрaти зa секунди. Нужнa ви e caмo eднa cъcтaвкa и пoвърхнocттa щe зaблecти
Не идвай на сватбата. Там ще има само богаташи, казала дъщерята на баща си. И горко съжалила asvdsfsaasasdddd.png
  • Новини

Не идвай на сватбата. Там ще има само богаташи, казала дъщерята на баща си. И горко съжалила

Иван Димитров Пешев февруари 11, 2024
Павел отгледал дъщеря си сам. Той мислел само за това тя да порасне като наистина достоен човек....
Read More Read more about Не идвай на сватбата. Там ще има само богаташи, казала дъщерята на баща си. И горко съжалила
Край, Слави Трифонов се появи и направи смразяващо изказване asdcsdcaskddkfvkdfkvfd.png
  • Новини

Край, Слави Трифонов се появи и направи смразяващо изказване

Иван Димитров Пешев февруари 11, 2024
Лидерът на „Има такъв народ“ Слави Трифонов коментира, че ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС си имат нова сглобка...
Read More Read more about Край, Слави Трифонов се появи и направи смразяващо изказване

Разделяне на публикациите на страници

Previous 1 … 459 460 461 462 463 464 465 … 2 669 Next

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Извънредно! Голям кораб е ударен и потъва край Калиакра
  • Съпругът ми и шестнайсетгодишната ни дъщеря заминаха заедно на лятна почивка.
  • Слави Бинев е очистен заради дълг над 1 млн. евро, гърмят медиите в Турция. Водещите издания в Истанбул и Анкара разкриха, че конфликтът не е за дребни суми, уточнява Lupa.
  • Духовитата баба на Део – Даша, превърнала се в любимката на народа, влезе в дом за стари хора. Това разкри популярният й внук ексклузивно пред „България Днес“.
  • Извънредно! Йотова съобщu предu мuнутu, че България спешно трябва да…Вижте повече
  • Неочаквана вест за мистериозната Ния Темиз след убийството на Слави Бинев 😱 Мъжът й отправи молба!
  • Сестрата на Йотова преглежда пациенти и в кампанията! Д-р Тодорова е изтъкнат дерматолог
  • Създавахме живота ти 9 месеца… А само 7 секунди бяха достатъчни, за да го отнемат от нас завинаги…
  • Тежка трагедия преобърна живота на синоптичката Никол Станкулова!
  • „Аз го питах „Тати, боли ли те?“ – „Малко“: Родителите на 10-годишното момче, починало в „Пирогов“, разказват какво се е случило

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • ИЗВЪНРЕДНО! Застреляха бизнесменът Слави Бинев
  • Радев скочи срещу Брюксел: Не е време за аматьори
  • Шефката на Лидл показа нагледно как самата държава надува цените в България с ДДС-то на храните, за да печели
  • Извънредно! Освободиха Кристиан Николов, който помете Милен Цветков
  • Извънредно! ГДБОП нахлу в дома на един от най-близките до Пеевски кметове! Обръщат го наопаки
  • Напрежението ескалира! Цялото ДПС тръгна към Белица, Почерня от полиция 😱
  • Спецакция в голям български град! Десетки са натръшкани 😱
  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.