Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
Лекарят Андрей Гнездилов за това какво говорят пациентите на хосписите в последните дни от живота си. Screenshot_3
  • Без категория

Лекарят Андрей Гнездилов за това какво говорят пациентите на хосписите в последните дни от живота си.

Иван Димитров Пешев декември 16, 2025
Лекарят Андрей Гнездилов за това какво говорят пациентите на хосписите в последните дни от живота си. –...
Read More Read more about Лекарят Андрей Гнездилов за това какво говорят пациентите на хосписите в последните дни от живота си.
Много млади хора, а и заклети романтици, продължават да вярват в красивия мит за „втората половинка“. В представите им някъде съществува човек, създаден специално за тях, и щом съдбата ги срещне, животът автоматично ще стане лек и безоблачен. Screenshot_2
  • Без категория

Много млади хора, а и заклети романтици, продължават да вярват в красивия мит за „втората половинка“. В представите им някъде съществува човек, създаден специално за тях, и щом съдбата ги срещне, животът автоматично ще стане лек и безоблачен.

Иван Димитров Пешев декември 16, 2025
Много млади хора, а и заклети романтици, продължават да вярват в красивия мит за „втората половинка“. В...
Read More Read more about Много млади хора, а и заклети романтици, продължават да вярват в красивия мит за „втората половинка“. В представите им някъде съществува човек, създаден специално за тях, и щом съдбата ги срещне, животът автоматично ще стане лек и безоблачен.
Тестото се замесва с газирана вода и питката става мека, като памук. Вижте рецептата…Вижте повече..👇👇 Screenshot_1
  • Без категория

Тестото се замесва с газирана вода и питката става мека, като памук. Вижте рецептата…Вижте повече..👇👇

Иван Димитров Пешев декември 16, 2025
Вижте как да приготвите тесто с газирана вода и питката ще стане много пухкаа Необходими продукти: Пшенично...
Read More Read more about Тестото се замесва с газирана вода и питката става мека, като памук. Вижте рецептата…Вижте повече..👇👇
Детето успяло не само да разкаже на родителите си за това, но и да докаже всичко казано. Screenshot_10
  • Без категория

Детето успяло не само да разкаже на родителите си за това, но и да докаже всичко казано.

Иван Димитров Пешев декември 16, 2025
Детето успяло не само да разкаже на родителите си за това, но и да докаже всичко казано....
Read More Read more about Детето успяло не само да разкаже на родителите си за това, но и да докаже всичко казано.
Макар да изглеждат като най-непретенциозния плод в кухнята, бананите често се оказват истинско предизвикателство за съхранение. Те узряват бързо, изискват внимание и нерядко „се предават“ точно когато мислите да ги изядете. Screenshot_6
  • Без категория

Макар да изглеждат като най-непретенциозния плод в кухнята, бананите често се оказват истинско предизвикателство за съхранение. Те узряват бързо, изискват внимание и нерядко „се предават“ точно когато мислите да ги изядете.

Иван Димитров Пешев декември 16, 2025
Макар да изглеждат като най-непретенциозния плод в кухнята, бананите често се оказват истинско предизвикателство за съхранение. Те...
Read More Read more about Макар да изглеждат като най-непретенциозния плод в кухнята, бананите често се оказват истинско предизвикателство за съхранение. Те узряват бързо, изискват внимание и нерядко „се предават“ точно когато мислите да ги изядете.
„А къде е Марина?“ — учуди се татко, когато влезе с подаръци на 31 декември. Screenshot_2
  • Без категория

„А къде е Марина?“ — учуди се татко, когато влезе с подаръци на 31 декември.

Иван Димитров Пешев декември 16, 2025
„А къде е Марина?“ — учуди се татко, когато влезе с подаръци на 31 декември. „Изгоних я....
Read More Read more about „А къде е Марина?“ — учуди се татко, когато влезе с подаръци на 31 декември.
Любопитен момент в „Сделка или не“. Жена остана с кутии с 2500 и 100 000 лв. Ето какво стана: Screenshot_8
  • Без категория

Любопитен момент в „Сделка или не“. Жена остана с кутии с 2500 и 100 000 лв. Ето какво стана:

Иван Димитров Пешев декември 15, 2025
В дългогодишната история на тв шоуто „Сделка или не“ у нас все още не се е случил...
Read More Read more about Любопитен момент в „Сделка или не“. Жена остана с кутии с 2500 и 100 000 лв. Ето какво стана:
Чували ли сте израза „Никакво желание не ви е дадено отделно от силата, която ви позволява да го изпълните“? Screenshot_6
  • Без категория

Чували ли сте израза „Никакво желание не ви е дадено отделно от силата, която ви позволява да го изпълните“?

Иван Димитров Пешев декември 15, 2025
Чували ли сте израза „Никакво желание не ви е дадено отделно от силата, която ви позволява да...
Read More Read more about Чували ли сте израза „Никакво желание не ви е дадено отделно от силата, която ви позволява да го изпълните“?
Малко хора осъзнават, че първите минути след събуждане имат силата да променят не просто деня, а цялото ни дългосрочно здраве. Screenshot_5
  • Без категория

Малко хора осъзнават, че първите минути след събуждане имат силата да променят не просто деня, а цялото ни дългосрочно здраве.

Иван Димитров Пешев декември 15, 2025
Малко хора осъзнават, че първите минути след събуждане имат силата да променят не просто деня, а цялото...
Read More Read more about Малко хора осъзнават, че първите минути след събуждане имат силата да променят не просто деня, а цялото ни дългосрочно здраве.
Всички пенсионери да четат, Сачева с важна новина за пенсиите Screenshot_2
  • Без категория

Всички пенсионери да четат, Сачева с важна новина за пенсиите

Иван Димитров Пешев декември 15, 2025
Заместник-председателят на ГЕРБ Деница Сачева заяви, че управляващите ще предложат коледните добавки за някои групи пенсионери да...
Read More Read more about Всички пенсионери да четат, Сачева с важна новина за пенсиите

Разделяне на публикациите на страници

Previous 1 … 58 59 60 61 62 63 64 … 2 669 Next

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.