Дадох всичко от себе си за тази работа. Не просто времето си, а парчета от душата си. Архитектурното студио на Мартин беше моят свят — свят, в който бях оценила всеки проект, сякаш е мой собствен дом, всяка презентация, сякаш от нея зависи животът ми. А той, Мартин, го знаеше. И го използваше. Screenshot_5

Дадох всичко от себе си за тази работа. Не просто времето си, а парчета от душата си. Архитектурното студио на Мартин беше моят свят — свят, в който бях оценила всеки проект, сякаш е мой собствен дом, всяка презентация, сякаш от нея зависи животът ми. А той, Мартин, го знаеше. И го използваше.

Иван Димитров Пешев октомври 29, 2025
Дадох всичко от себе си за тази работа. Не просто времето си, а парчета от душата си....
Read More Read more about Дадох всичко от себе си за тази работа. Не просто времето си, а парчета от душата си. Архитектурното студио на Мартин беше моят свят — свят, в който бях оценила всеки проект, сякаш е мой собствен дом, всяка презентация, сякаш от нея зависи животът ми. А той, Мартин, го знаеше. И го използваше.
Раздавах няколко чифта дамски обувки безплатно. Бяха се събрали в дъното на гардероба – спомени от един друг живот, от една друга „аз“, която вече не съществуваше. Едни велурени, с висок, тънък ток; други лачени, в цвят бордо; трети – сандали с невъзможни каишки. Реших, че е време да освободя място. Пуснах обява с ясни снимки. Screenshot_1

Раздавах няколко чифта дамски обувки безплатно. Бяха се събрали в дъното на гардероба – спомени от един друг живот, от една друга „аз“, която вече не съществуваше. Едни велурени, с висок, тънък ток; други лачени, в цвят бордо; трети – сандали с невъзможни каишки. Реших, че е време да освободя място. Пуснах обява с ясни снимки.

Иван Димитров Пешев октомври 29, 2025
Раздавах няколко чифта дамски обувки безплатно. Бяха се събрали в дъното на гардероба – спомени от един...
Read More Read more about Раздавах няколко чифта дамски обувки безплатно. Бяха се събрали в дъното на гардероба – спомени от един друг живот, от една друга „аз“, която вече не съществуваше. Едни велурени, с висок, тънък ток; други лачени, в цвят бордо; трети – сандали с невъзможни каишки. Реших, че е време да освободя място. Пуснах обява с ясни снимки.
На 37 години животът ти се разцепва на две. Първото разцепление дойде като студено, остро острие: диагнозата. Рак. Преди седем месеца. Screenshot_7

На 37 години животът ти се разцепва на две. Първото разцепление дойде като студено, остро острие: диагнозата. Рак. Преди седем месеца.

Иван Димитров Пешев октомври 28, 2025
На 37 години животът ти се разцепва на две. Първото разцепление дойде като студено, остро острие: диагнозата....
Read More Read more about На 37 години животът ти се разцепва на две. Първото разцепление дойде като студено, остро острие: диагнозата. Рак. Преди седем месеца.
Събрах се отново с бившия, въпреки че ми беше изневерил. Screenshot_1

Събрах се отново с бившия, въпреки че ми беше изневерил.

Иван Димитров Пешев октомври 28, 2025
Събрах се отново с бившия, въпреки че ми беше изневерил. Звучи като началото на глупав виц, нали?...
Read More Read more about Събрах се отново с бившия, въпреки че ми беше изневерил.
Мама ми пишеше писма за рождения ден всяка година, откакто бях на осем. Почина преди пет години. Татко внезапно спря да говори за нея Screenshot_5

Мама ми пишеше писма за рождения ден всяка година, откакто бях на осем. Почина преди пет години. Татко внезапно спря да говори за нея

Иван Димитров Пешев октомври 28, 2025
Мама ми пишеше писма за рождения ден всяка година, откакто бях на осем. Почина преди пет години....
Read More Read more about Мама ми пишеше писма за рождения ден всяка година, откакто бях на осем. Почина преди пет години. Татко внезапно спря да говори за нея
Съпругът ми ми помагаше да ставам и сядам на тоалетната, докато се възстановявах след раждането на сина ни. Тялото ми беше чуждо, болката – постоянен, тъп спътник. В един момент, воден от някакъв инат, успях сама да отида, но краката ми се подкосиха на връщане. Не можех да се върна до леглото. Screenshot_1

Съпругът ми ми помагаше да ставам и сядам на тоалетната, докато се възстановявах след раждането на сина ни. Тялото ми беше чуждо, болката – постоянен, тъп спътник. В един момент, воден от някакъв инат, успях сама да отида, но краката ми се подкосиха на връщане. Не можех да се върна до леглото.

Иван Димитров Пешев октомври 28, 2025
Съпругът ми ми помагаше да ставам и сядам на тоалетната, докато се възстановявах след раждането на сина...
Read More Read more about Съпругът ми ми помагаше да ставам и сядам на тоалетната, докато се възстановявах след раждането на сина ни. Тялото ми беше чуждо, болката – постоянен, тъп спътник. В един момент, воден от някакъв инат, успях сама да отида, но краката ми се подкосиха на връщане. Не можех да се върна до леглото.
Смяната беше към края си. Умората се просмукваше в костите ми, смесваше се с лепкавия мирис на запръжка и евтино вино. Ресторантът беше почти празен, само на масата в ъгъла седяха двамата мъже. Screenshot_9

Смяната беше към края си. Умората се просмукваше в костите ми, смесваше се с лепкавия мирис на запръжка и евтино вино. Ресторантът беше почти празен, само на масата в ъгъла седяха двамата мъже.

Иван Димитров Пешев октомври 28, 2025
Смяната беше към края си. Умората се просмукваше в костите ми, смесваше се с лепкавия мирис на...
Read More Read more about Смяната беше към края си. Умората се просмукваше в костите ми, смесваше се с лепкавия мирис на запръжка и евтино вино. Ресторантът беше почти празен, само на масата в ъгъла седяха двамата мъже.
Миналата седмица, по време на вечеря, се случи нещо. Нещо, което измести оста на моя подреден, макар и пропукан свят. Седяхме в ресторанта – аз, съпругата ми Десислава и шестгодишната ни дъщеря Ани Screenshot_5

Миналата седмица, по време на вечеря, се случи нещо. Нещо, което измести оста на моя подреден, макар и пропукан свят. Седяхме в ресторанта – аз, съпругата ми Десислава и шестгодишната ни дъщеря Ани

Иван Димитров Пешев октомври 28, 2025
Миналата седмица, по време на вечеря, се случи нещо. Нещо, което измести оста на моя подреден, макар...
Read More Read more about Миналата седмица, по време на вечеря, се случи нещо. Нещо, което измести оста на моя подреден, макар и пропукан свят. Седяхме в ресторанта – аз, съпругата ми Десислава и шестгодишната ни дъщеря Ани
Празнувахме годишнина в скъп ресторант. Нашата десета годишнина. Или поне така трябваше да бъде. Ресторантът беше избор на Диана, място, за което беше чела в лъскавите списания – от онези с приглушено осветление, тежки завеси и цени, които те карат да преглъщаш на сухо. Screenshot_1

Празнувахме годишнина в скъп ресторант. Нашата десета годишнина. Или поне така трябваше да бъде. Ресторантът беше избор на Диана, място, за което беше чела в лъскавите списания – от онези с приглушено осветление, тежки завеси и цени, които те карат да преглъщаш на сухо.

Иван Димитров Пешев октомври 28, 2025
Празнувахме годишнина в скъп ресторант. Нашата десета годишнина. Или поне така трябваше да бъде. Ресторантът беше избор...
Read More Read more about Празнувахме годишнина в скъп ресторант. Нашата десета годишнина. Или поне така трябваше да бъде. Ресторантът беше избор на Диана, място, за което беше чела в лъскавите списания – от онези с приглушено осветление, тежки завеси и цени, които те карат да преглъщаш на сухо.
Седях в автобуса, когато бременна жена се качи и грубо ми поиска мястото. Обясних ѝ, че имам увреждане и ѝ разказах за състоянието си. Замръзнах, когато изведнъж тази жена… Screenshot_1

Седях в автобуса, когато бременна жена се качи и грубо ми поиска мястото. Обясних ѝ, че имам увреждане и ѝ разказах за състоянието си. Замръзнах, когато изведнъж тази жена…

Иван Димитров Пешев октомври 27, 2025
Имам увреждане, което ми пречи да стоя дълго време права. Седях в автобуса, когато бременна жена се...
Read More Read more about Седях в автобуса, когато бременна жена се качи и грубо ми поиска мястото. Обясних ѝ, че имам увреждане и ѝ разказах за състоянието си. Замръзнах, когато изведнъж тази жена…