Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Адвокат Марковски закопа Георги Семерджиев
  • Новини

Адвокат Марковски закопа Георги Семерджиев

Иван Димитров Пешев юли 15, 2022
adavavamarkroor.jpg

След убийството на две млади жени на столичния булевард „Черни връх“ – каква трябва да бъде адекватната присъда?

„Това, че сме адвокати, не означава, че не сме част от гражданското общество и нямаме собствено мнение. Ако се докаже вината на г-н Семерджиев – наказанието при всяко едно положение трябва да е в горния регистър, тоест да бъде ориентирано около максималния размер. Има фиксиран минимум от 5 години, санкцията варира в диапазон 5-20 години. В никой случай не трябва да изключваме функцията за невиновност. Но доколкото виждам от информацията по медиите, виждам обилен комплект от доказателства“, каза пред Bulgaria ON AIR адвокат Димитър Марковски.

По думите му откритите наркотици в колата му могат сериозно да отежнят правното положение.

„Държането на подобен вид наркотични вещества е престъпление, от друга страна – това наумява и за негова употреба, като излезе химичният анализ на кръвната проба, ако се установи, че има такъв вид наркотично вещество в неговия организъм, неминуемо ще доведе до повдигане на по-тежкото обвинение, че той извършва това деяние след употреба на наркотични вещества“, допълни адв. Марковски.

Той е категоричен, че е право на всеки един обвиняем да лансира различни защитни тези и версии.

„При тези данни – намерена обувка на местопроизшествието, запис от видеокамери, на които се установява, че лицето, което слиза от колата и се отдалечава бяга с една маратонка, е един добър доказателствен първоначален актив. Фактът, че там има магистрат, оглежда какво става – това поведение е малко странно. Трябва да се установи връзката между този прокурор и г-н Семерджиев, ако има такава“, подчерта адвокатът.

Марковски поясни, че ако се установи връзка между служители на МВР и обвиняемия бивш футболист на „Левски“, ще има тежки наказания.

„Недопустимо е едно деяние, когато се осъществява от длъжностно лице, каквото е всеки един от структурите на МВР, магистрат. 50 постановления? Това е фрапантно, това сигурно е прецедент, ако се направи справка в историята на автомобилната администрация. Това е пълен рекорд“, добави той.

Попитан как се доказва полицейски чадър, адвокат Марковски отговори: „Трудно се доказва и ще е предизвикателство за разследващите. Няма престъпление, което да не оставя следи след себе си.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Шофьорка зареди гориво за близо 200 лева в Пловдив и онемя от касовата БЕЛЕЖКА
Next: Почина Ивана Тръмп-Доналд е съкрушен

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.