Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Адвокат на сина на Милен Цветков – Менко Менков: Мина толкова много време, трябва да кажем истината
  • Новини

Адвокат на сина на Милен Цветков – Менко Менков: Мина толкова много време, трябва да кажем истината

Иван Димитров Пешев април 20, 2023
dasdaskdaskdasidaso.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

По закон, ако ВКС възприеме нашата теза, а тя е, че престъплението е извършено с евентуален умисъл, то делото трябва да се върне за ново разглеждане, най-малко в апелативния съд. Това заяви в „Денят започва“ по БНТ адвокатът на сина на Милен Цветков – Менко Менков.

Тази теза, че катастрофата е предизвикана умишлено, а не по непредпазливост, застъпват поверениците на близките на журналиста и държавното обвинение от самото начало.

Два съдебни състава обаче признаха Кристиан Николов за виновен за причиняване на смърт по непредпазливост.

Журналистът загина точно на тази дата – 19 април преди три години. Адвокатите на Кристиан Николов също искат връщане. ВКС няма да излезе с решение днес, а поне след месец.

 

Върховният касационен съд отложи делото за смъртта на журналиста Милен Цветков, съобщи БНТ. Причината е, че подсъдимият Кристиан Николов е изразил невъзможност да се яви в съдебна зала, защото е болен от Covid-19.

Днес се навършват 3 години от смъртта на Цветков, който загина в тежка катастрофа, след като автомобилът му, спрял на светофар, беше пометен с висока скорост на столичния булевард „Черни връх“.

Процесът за смъртта на журналиста е на последна съдебна фаза във Върховния касационен съд.

Досега делото мина на две съдебни инстанции, а присъдата за Николов е 9 години затвор за причиняване на смърт по непредпазливост. Семейството на Милен Цветков настоява, че престъплението е извършено с евентуален умисъл.

„От самото начало, заедно с държавното обвинение, ние твърдим, че престъплението е извършено при форма на вината „евентуален умисъл“. Ако ВКС приеме нашата теза, трябва да върне делото най-малко на Апелативния съд.

На първата инстанция в Градския съд са извършени нарушения на процесуалните права и считаме, че на втората инстанция при разглеждане на делото от друг състав може да реши делото в тази посока. Това е основният спор между страните по делото“, каза пред БНТ адвокатът на семейството Менко Менков.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Малко момиченце дава вечерята си на бездомен мъж – дни по-късно телефонът звъни
Next: Съседката ме посрещна с щипка на ухото, но след като разбрах причината, и аз веднага си сложих една

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.