Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Адвокатът на Георги излезе и каза защо той е невинен с нови разкрития! Последва ответна реакция
  • Новини

Адвокатът на Георги излезе и каза защо той е невинен с нови разкрития! Последва ответна реакция

Иван Димитров Пешев август 29, 2023
sfasfqwgsdgsd.png

Адвокатът на Георги Георгиев, който е обвинен за нападението срещу Дебора от Стара Загора, адвокат Валентин Димитров, излезе и обясни защо неговият клиент е невинен. Той започна с това, че трасологичната експертиза, както и тази за ДНК, са показали, че по Георги няма никакви следи от кръв или някакъв друг материал от пострадалата.

Експертизата на отпечатъка от обувка, който е намерен на местопрестъплението, показва, че няма съответствие с обувките на Георги Георгиев

Според адвокат Димитров това категорично показва, че неговите обувки не са стъпвали там – няма общо нито по размер, нито по вид. Той отговори на изказаното от адвоката на Дебора, че Георги е имал време да реши проблема с дрехите и обувките, с които е бил. Димитров казва, че часове след случилото се властите са иззели обувките и дрехите от дома на Георги и няма как той да ги е изпрал.
Той смята, че това е достатъчно за категоричното оневиняване на Николаев

Казва още, че той и клиентът му не са запознати с доказателствените материали, които са използвани за привличането му към отговорност по обвиненията. Димитров продължава с твърдението, че липсват доказателства, че в нощта на случилото се Георгиев е ходил до селото в старозагорско, където е роден.

Така той се опитва да опровергае сведенията, които са дадени в свидетелски показания

Продължи с обяснението, че Георги в момента е задържан по делото за заканите, към което прокуратурата е присъединила делото за телесна повреда. Адвокатът казва, че по делото за телесните повреди няма наложена мярка за неговото неотклонение.
Определя обвиненията за закана като несериозни, тъй като се твърди, че се е заканил като е размахал заплашително ръце..

Дебора му е казала, че за пръв път го вижда в такова състояние, след което той е ритнал единия от краката ѝ.

Поискано е от защитата на Георги да се смени района на съда, който ще води досъдебното производство, тъй като според тях се водни необективно и едностранно разследване. Искането е изпратено до изпълняващия длъжността на главен прокурор. Там е посочено, че върху вещите лица и магистратите в Стара Загора се оказва невиждан натиск по делото.

Адвокатът сподели, че са отстранени наблюдаващия прокурор, заместник-окръжният прокурор и вещото лице. Причината е вътрешното им убеждение, което се различава от позицията на обществото, обясни Димитров.
Наблюдаващият прокурор Калайджиева обаче смята друго

Тя казва, че са събрани доказателства, които категорично доказват, че Георги Георгиев е извършител на престъпленията, заради които има повдигнати три обвинения. Това са умишлени и тежки престъпления, което отговаря на решението на съда да не се измени мярката за неотклонение, която е наложена на Георги. Тя обаче не коментира експертизите, които адвокатът на Георгиев използва като аргумент за неговата невинност.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Обрат: Стана ясно защо Васил Божков е бил принуден да се върне в България
Next: Климатологът Матев: Опасно време удря България до дни

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.