Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Адем ходжа от Ръжево Конаре: Магията с пръст от гроб е най-страшна! (вижте какво още разкри)
  • Новини

Адем ходжа от Ръжево Конаре: Магията с пръст от гроб е най-страшна! (вижте какво още разкри)

Иван Димитров Пешев юни 2, 2022
hodajdajdem.jpg

Славата на Адем ходжа от пловдивското село Ръжево Конаре се носи от години, още докато посрещал и помагал на хората от своята малка и схлупена къщурка.

Днес той вече живеел спокойно и уредено, а пред вратата му ежедневно имало опашки от 80 до 100 души. Но това не е за сметка на тези, на които помагам, твърди екстрасенсът. Хора от селото му казват, че все още поглеждал човека и ако е беден, му казвал да остави толкова, колкото има или му е на сърце.

Адем ходжа получава своята дарба да лекува и да променя съдби от баба си, която също била прочута ясновидка и лечителка в региона, разбра ТРГ.

„Баба ми знаеше много. Можеше да предсказва, да вижда бъдещето, миналото. Каза ми: „Ще умра на 5 март в 10 часа, ама ти няма да ревеш“. И наистина – като дойде тази дата, леля ми дойде и ми каза, че майка ѝ починала. Отидох да видя баба, те я приготвили вече. Дръпнах забрадката – гледам, усмихва ми се. И не ревах“, разказва феноменът. Той твърди, че след смъртта на баба си е наследил дарбата ѝ и е поел по нейния път. Най-голямата му гордост било умението да „зарежда“ вода през екрана на телевизора.

Така през 90-те „действаше“ известният в няколко континента руски екстрасенс от полски произход Анатолий Кашпировски. Паметливи си спомнят, че по време на телевизионните му сеанси мало и голямо клякало пред екраните и с трепет очаквало чудотворно изцеление.

Адем ходжа споделя, че правенето на магии отдавна не било „женска работа“.

„Да направиш магия, е грях. Ама напоследък и мъже правят. Жените пък правят най-често магии за раздяла. Например – една капка менструален цикъл, и той забравя жена си. Пръст от гроб и капка менструален цикъл правят най-страшните магии“, коментира Адем. „Много народ ще си изпати и много болка ще понесат тези хора и семействата им. Защото от години го повтарям, ще го направя и сега – ако направиш черна магия някому, тя се връща при теб. При това неколкократно. Който иска да ми вярва, но като се опари после, да не идва да ми плаче“, казва ходжата.

Феноменът, както го наричат, имал дарбата да разчита само с поглед дали човекът срещу него има намеса в съдбата и енергийното си поле. И да я премахва в рамките на седмица или няколко месеца. В зависимост от силата и продължителността на външната намеса.

Според него имало проклятия и магии, които са в рода от поколения, но човек не знае за това и се чуди защо на него му се случват все лоши неща. До силата на екстрасенса допирали не само тежко болни, нещастни и закъсали обикновени хора, но и редица знаменитости и политици. Последният ВИП клиент на Адем бил естрадният певец Георги Христов. При ясновидеца не трябвало да отивате с нищо друго освен с чисто сърце и с истината за себе си и проблема си.

„Не се доверявайте на самозванци, те са много и ви вредят. Не си и мислете, че ще дойдете при мен с молбата да ви направя магия – било то за любов или друга. Аз такива хора директно ги гоня от дома си“, категоричен е Адем.

„Аз се допитах до него. Определено имаше последствия от неговата намеса. Някакви сили тогава се раздвижиха около семейството ми. За кратък период се случиха много случки, които съвсем не са обичайни за нашето ежедневие“, пише жена, получила помощ от екстрасенса.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Български историк: Представете си, че руснаците в няколко града по Черноморието решават да се отцепят от България
Next: Ванга със страховито пророчество: Ще има нов потоп на Земята, Черно море ще стигне до Сливен

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.