Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Аз съм Кралицата и ще ви кажа кой печели Игри на волята, обяви милионерката от САЩ Вили Стайкова
  • Новини

Аз съм Кралицата и ще ви кажа кой печели Игри на волята, обяви милионерката от САЩ Вили Стайкова

Иван Димитров Пешев октомври 10, 2023
sfghdgfjjgjhgjhg.png

Една от участничките в сезон 5 на „Игри на волята“ се закани да бъде „Кралицата“ на Игри на волята.

Става дума за 47-годишната Виолета Стайкова, която е родена в София, но от почти четвърт век живее в САЩ.

Тя е заедно с дъщеря си в шоуто и обяви, че е сигурна, че една от двете ще победи.

През 2000 г. тя заминава за Джаксънвил, Флорида.

„Това е най-големият град по територия в САЩ.

Много е интересна комбинацията между забързания живот и джунглата.

И затова съм си взела куче, защото никога не знаеш както си тичкаш кога ще изскочи някой алигатор“, сподели с усмивка столичанката.

„Още на 24 години разбрах, че България е тясна за умна, силна и красива жена като мен.

И така с две думи на английски – „гуд бай“ и „хелоу“, и с четиригодишната ми дъщеря и баща й заминахме за Америка. Съпругът ми обаче не издържа и се върна обратно в България.

Бях сама с четиригодишно дете в чужбина, но не виждах трудностите, виждах само възможностите.

Бях готова да се спукам от бачкане, но да успея“, разказа Виолета.

„Работила съм какво ли не. Разнасяла съм пици, продалава съм коли, но в крайна сметка се озовах в бизнеса с недвижими имоти.

Сега притежавам моята компания за недвижими имоти и менажирам къщи на стойност 100 милиона долара“, добавя бизнесмадата.

Нейният работен ден започва пристигайки с колата в офиса си, в който за нея работят 60 човека, които, по думите й, усещат колко е строга ръката й ежедневно.

„Работохоличка съм, работя всеки ден, но това ме прави щастлива.

На 47 съм постигнала американската мечта – управлявам три успешни бизнеса и притежавам прекрасен дом. Нямам мъж до себе си, но имам кученце.

Дресирано, мило, гальовно и не ми създава никакви проблеми“, каза с усмивка Стайкова.

„Казват, че годините на жената са голям товар. Че след 40 години преставаш да бъдеш жена. Че си неспособна, некрасива, незабележима, нежелана. Не! Не се поддавам на такива клишета. Аз съм невероятна и по-силна от всякога.

Не съм жена, която се впечатлява лесно – плочки, сресан бретон, мускули, няма как да ме привлекат.

Често ме свалят 20-годишни мъже и винаги ги парирам със запазената си реплика – „не се закачай с баба си“.

47-годишната българка признава, че от малка е запалена по спорта, тъй като баща й е Стефан Стайков-Заека – футболна легенда.

„Когато си отгледан от спортна легенда, няма как да не се запали в теб духа за победа, както и желанието да побеждаваш себе си, останалите и предизвикателствата в живота.

Аз самата съм тренирала волейбол, завършила съм НСА, треньор по волейбол, и съм се занимавала след това с бодибилдинг“, разказа за себе си тя.

Стайкова отправи категорична закана:

„Влизам в „Игри на волята“, за да покажа, че 47-годишна жена може да се бори и да управлява всички, не само със сила, а с ум, стратегия и сърце.

Знам, че ще срещна всякакви бойци, културисти, боксьори и обикновени позьори, които ще ме гледат като лесна плячка.

Но когато създадеш свое кралство, чинът на поданиците в него няма много значение.

Защото всички се кланят на кралицата, а кралицата в „Игри на волята“ съм аз.

Идеята е проста – този сезон трябва да го спечели жена, и ако не съм аз, ще направя всичко възможно да спечели тя“.

Под „тя“ Виолета има предвид своята дъщеря, която също ще бъде част от петия сезон на реалитито за търсачи на силни умения.

„Аз съм Денислава на 24 години и съм мениджър на недвижими имоти в най-добрата компания във Флорида – на майка ми“, представи се младото момиче.

„С Дени ще се допълваме перфектно. Тя е по-дипломатична, докато аз влизам директно с бутонките и започват да ме мразят. При мен средно положение няма – или много ме обичаш или много ме мразиш. Аз съм крайна, докато тя умее да лавира, а освен това е доста силна“, сподели майката.

Дъщерята разкри, че в САЩ е била капитан на отбора й по волейбол, като за тази „длъжност“ е спечелила доверието на съотборничките си, която са й гласували това доверие.

„Не я гледайте с тези сини очи. Тя е на арената. Тя ще е победителката на игрите, а аз ще водя битките извън арената. Тя ще има много проблем с жените, защото е много хубава, а жените са много ревниви. Както е и способна, а и хубава, комбинацията е страшна. На теб ти трябва само един мъж да привлечеш. Ти си достатъчно красива. Аз или тя – една от двете ще победи този сезон“, категорична бе 47-годишната Стайкова.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: НОИ обяви пенсионната възраст за жените и мъжете и стажа за пенсия
Next: Господ Бог винаги има някакъв план за нас. Прочети и осъзнай, че желанията ти винаги се сбъдват

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.