Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Аз съм на 47 години – отървах се от 12 кг наднормено тегло, подуване и болка в ставите, пиейки по 1 чаша от това на ден
  • Новини

Аз съм на 47 години – отървах се от 12 кг наднормено тегло, подуване и болка в ставите, пиейки по 1 чаша от това на ден

Иван Димитров Пешев юли 23, 2023
cehqewtastast.jpg

Затлъстяването и наднорменото тегло са един от най-често срещаните здравословни проблеми в наши дни. Основните причини за това е заседнал начин на живот и нездравословно хранене.

За съжаление не всеки може лесно да отслабне.

Затова си заслужава да помогнем на нашето тяло в този процес!

Днес ние ви предлагаме страхотна рецепта, която е най-успешна за ускоряване на метаболизма и премахване на наднорменото тегло.

Рецептата се основава на лечебните свойства на лимона, тъй като той има мощни витамини и алкален ефект върху тялото.

За тези, които не знаят, лимонът ефективно почиства тялото ни, като никое друго естествено средство. Освен това ускорява метаболизма на организма. Друго предимство е, че консумацията на лимон не предизвиква странични ефекти, а лечението е много икономично.

Да отидем на рецептата!

 

Съставки:

2 лимона
5 скилидки чесън
1 брой джинджифил, 2 см
1 литър минерална вода

Приготвяне:

Нарежете лимоните на половина и направете сок.
Смелете белените скилидки чесън и пресен джинджифилов корен.
След това напълнете тенджерата с вода и поставете кората на лимоните в нея (която остава след приготвянето на сока).
Оставете да заври.
След това добавете джинджифила и чесъна, покрийте с капак и изключете котлона. Оставете сместа да се престои в продължение на 20 минути.
Накрая се прецежда, добавя се лимоновия сок и напитката се сипва в стъклен съд с капак.
Препоръчва се да се пие по 150-200 милилитра всяка сутрин, докато се достигне желания резултат. По желание можете да добавите малко количество мед и прясна мента. Пийте за 10-14 дни, след това вземете почивка за 10 дни и можете да повторите, ако желаете, отново курса.
Ако имате хипертония, препоръчва се джинджифилът да бъде отстранен от рецептата.

Ако напитката е твърде кисела за вас, разредете я с вода.

Continue Reading

Previous: Днес ще ви покажа защо разрязах една ролка от тоалетна хартия наполовина, вие ще направите същото
Next: Преди 10 години мъж загина при странен инцидент – сега мистериозната дупка се отвори за трети път

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.