Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ако ви е запушен носът: Моментален метод за отпушване – става за 20 секунди и без капки или лекарства
  • Новини

Ако ви е запушен носът: Моментален метод за отпушване – става за 20 секунди и без капки или лекарства

Иван Димитров Пешев декември 14, 2022
vasdasdoaskfasf.png

Носът се запушва от възпаление на лигавицата на носа и синусите. Неприятно е, дори болезнено, човек само подсмърча, секне се и все не му стига дъх. Причинява се от настинка, грип, сезонни алергии или вредни бактерии.

Има начин обаче носът да се прочисти без издухване. Номерът е много лесен. Някои специалисти по уши-нос-гърло го препоръчват на пациенти със задръстени синуси, тъй като при него няма нужда от капки или лекарства.
Как се прави

1. Поставете езика върху горното небце и ритмично го притискайте с него.

2. Сложете палец между веждите и натискайте.
3. Задръжте натиска около 20 секунди, без да отпускате езика.

Не изпускай тези оферти:

4. Синусите ви ще започнат да текат.

Защо става така
Синусите са кухини в лицевата част черепа.

Свързани са един с друг и повърхността им е покрита със слуз и слузеста тъкан. Косттите около тях обаче са донякъде гъвкави и с масаж се раздвижват така че да помогнат за прочистване на насъбраната в тях течност.

Като притискате с пръст между веждите, вие оказвате натиск върху извивките на челната кост. Този натиск се предава на намиращите се отзад решетъчна и клиновидна кост.

Натискът на езика върху небцето пък се предава на максиалната кост на горната челюст и на ралника в носната преграда. Той свързва носните пасажи с устата и се допира до хрущялите на носа.

 

Натискът го кара да се клати назад-напред. Той предава движението и на другите лицеви кости. Те те на свой ред изтласкват течността от синусите към носа и гърлото.

Номерът има силен ефект при хора с голяма костна пластичност. Ако обаче синусовите мембрани са много възпалени, прочистването им от слуз няма да е лесно. Нужно е да го подпомогнете.

Но трябва да знаете, че слузта и подуването на носната лигавица не винаги са нещо лошо. по тях полепват аерозолни замърсители, които биха ви отровили. А като си духате носа по-силно от необходимото, само го дразните и той се подува още повече. Слузта играе по-малка роля за запушването му.

1. Солен разтвор

Може да си направите солен разтвор и да го впръскате в ноздрите. Нужни са ви 2 ч.л. морска сол и чаша вода. Загрейте я, докато солта се разтвори, оставете я да изстине и я прелейте в меко шише. Срежете връхчето на капачката му, за да се отвори дупчица като при шишетата с миещ препарат, и стиснете леко шишето, за да впръснете разтвора в ноздрите.
2. Вдишвайте пара

Най-бързият начин за облекчаване на носа е да си вземете горещ душ. Парата отваря и изцежда синусите. Може да сипете евкалиптово или ментово масло в паница гореща вода и да вдишвате парите им, надвесени над нея. Спете в стая с овлажнител на въздуха.

3. Топъл компрес
Намокрете кърпа с топла вода и а поставете върху челото, носа и горната част на бузите.

4. Горещ чай
Зеленият чай съдържа флавоноиди, които действат против възпалението. Вдишвайте парата от чашата. За да усилите действието му, добавете мед, мента и лимон.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Той успя да спаси 10 деца, но почина зад волана. Той се казва Румен – героят от Слокощица
Next: Българите щурмуват пазара в това село – 1,5 л гроздова за 7 лева, кило суджук – 9 лв.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.