Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ако ви е запушен носът: Моментален метод за отпушване – става за 20 секунди и без капки или лекарства
  • Новини

Ако ви е запушен носът: Моментален метод за отпушване – става за 20 секунди и без капки или лекарства

Иван Димитров Пешев декември 14, 2022
vasdasdoaskfasf.png

Носът се запушва от възпаление на лигавицата на носа и синусите. Неприятно е, дори болезнено, човек само подсмърча, секне се и все не му стига дъх. Причинява се от настинка, грип, сезонни алергии или вредни бактерии.

Има начин обаче носът да се прочисти без издухване. Номерът е много лесен. Някои специалисти по уши-нос-гърло го препоръчват на пациенти със задръстени синуси, тъй като при него няма нужда от капки или лекарства.
Как се прави

1. Поставете езика върху горното небце и ритмично го притискайте с него.

2. Сложете палец между веждите и натискайте.
3. Задръжте натиска около 20 секунди, без да отпускате езика.

Не изпускай тези оферти:

4. Синусите ви ще започнат да текат.

Защо става така
Синусите са кухини в лицевата част черепа.

Свързани са един с друг и повърхността им е покрита със слуз и слузеста тъкан. Косттите около тях обаче са донякъде гъвкави и с масаж се раздвижват така че да помогнат за прочистване на насъбраната в тях течност.

Като притискате с пръст между веждите, вие оказвате натиск върху извивките на челната кост. Този натиск се предава на намиращите се отзад решетъчна и клиновидна кост.

Натискът на езика върху небцето пък се предава на максиалната кост на горната челюст и на ралника в носната преграда. Той свързва носните пасажи с устата и се допира до хрущялите на носа.

 

Натискът го кара да се клати назад-напред. Той предава движението и на другите лицеви кости. Те те на свой ред изтласкват течността от синусите към носа и гърлото.

Номерът има силен ефект при хора с голяма костна пластичност. Ако обаче синусовите мембрани са много възпалени, прочистването им от слуз няма да е лесно. Нужно е да го подпомогнете.

Но трябва да знаете, че слузта и подуването на носната лигавица не винаги са нещо лошо. по тях полепват аерозолни замърсители, които биха ви отровили. А като си духате носа по-силно от необходимото, само го дразните и той се подува още повече. Слузта играе по-малка роля за запушването му.

1. Солен разтвор

Може да си направите солен разтвор и да го впръскате в ноздрите. Нужни са ви 2 ч.л. морска сол и чаша вода. Загрейте я, докато солта се разтвори, оставете я да изстине и я прелейте в меко шише. Срежете връхчето на капачката му, за да се отвори дупчица като при шишетата с миещ препарат, и стиснете леко шишето, за да впръснете разтвора в ноздрите.
2. Вдишвайте пара

Най-бързият начин за облекчаване на носа е да си вземете горещ душ. Парата отваря и изцежда синусите. Може да сипете евкалиптово или ментово масло в паница гореща вода и да вдишвате парите им, надвесени над нея. Спете в стая с овлажнител на въздуха.

3. Топъл компрес
Намокрете кърпа с топла вода и а поставете върху челото, носа и горната част на бузите.

4. Горещ чай
Зеленият чай съдържа флавоноиди, които действат против възпалението. Вдишвайте парата от чашата. За да усилите действието му, добавете мед, мента и лимон.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Той успя да спаси 10 деца, но почина зад волана. Той се казва Румен – героят от Слокощица
Next: Българите щурмуват пазара в това село – 1,5 л гроздова за 7 лева, кило суджук – 9 лв.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.