Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ако искате да станете богати купете 100 декара земя и засадете Царско дърво
  • Новини

Ако искате да станете богати купете 100 декара земя и засадете Царско дърво

Иван Димитров Пешев май 18, 2023
rrrasvasdoasdkaskda.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Засадете царско дърво и ще увеличите финансовото си състояние. Нов начин за сравнително бързо влизане в „Клуба на милионерите” набира популярност в съседните ни Македония и Сърбия.

Земята и в двете държави, както и у нас е в изобилие, а цените й са все още сравнително ниски.

А и повечето хора имат наследствени парцели, затова прилагането на този начин е достъпно и лесно. Идеята е да се засее собствена земя с пауловния или както го наричат съседите „Царско дърво”, а у нас е известно и като „Дървото на бъдещето”.

Това е специален хибрид, който тръгва от Китай, но балканския климат му подхожда.

Това растение се счита за уникално, поради изключително бързият си растеж. Прираст, като този на пауловнията от 0.7 до 1куб. м. за 7-8 години е несравним, с който и да е друг дървесен вид.

Бързият растеж на този дървесен вид го прави особено ценен за засаждане на големи промишлени масиви, на опожарени гори, табани и свлачища. За разлика от други видове, Пауловния достига височина от 5–10 метра само за 2 до 4 години.

То дава качествена дървесина, лека, здрава и стабилна и съхнеща бързо на въздух. Вътрешността й е гладка и фина, без дефекти и затова е много търсена на европейския пазар.

Тя е устойчива на счупвания, усукване и деформации и дава невероятен резонанс, ако с нея се облицоват музикални зали.
Използват се и листата, от които може да се добива биоетанол.

Те са богати на азот и протеини, с тях могат да се хранят животни, а и някои лекарства се поризвеждат от съставките им. Цветовете са красиви, но и полезни. Използват ги за лечебни чайове и сиропи.

Ето и една предварителна оценка на бизнеса с пауловния при наличието на парцел от 100 декара и разчет от 8 години:

Разходи

-Разходи за изграждане на плантацията- 100 000 лева

-Разходи за отглеждане, орязване, напояване- на декар за година – 300 лева или за 100 дка- 240 000 лева

-Разходи за труд по плантацията -150 000 лева

ОБЩО:490 000 лева

Приходи (Песимистичен сценарий)

-добив от декар-50 кубика на трупи, от 100 дка-5000 кубика по 200 долара средна цена =1 000 000 долара или около 1 700 000 лева.

Засадете царско дърво и станете богати

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Дeбeлoтo ми чeрвo се бeшe зaдръcтилo c тoкcични oтпaдъци, нo c тaзи бaбинa cмec изчиcтих всичко
Next: 2 съставки гонят де що има муха и комар в дома! Бягат от тях като дявол от тамян

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.