Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ако преместите хладилника с 1 см напред, той ще започне да харчи по-малко ток
  • Новини

Ако преместите хладилника с 1 см напред, той ще започне да харчи по-малко ток

Иван Димитров Пешев ноември 2, 2022
hladlasldlasdas.jpg

Ако преместите хладилника с 1 сантиметър напред, той ще започне да харчи по-малко ток. Това каза в предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“ Богомил Николов, изпълнителен директор на Българска национална асоциация „Активни потребители“.

 

По думите на Николов всеки един човек може да намали разходите си, когато си промени поведението.

„Бойлерът, много хора обичат да го държат включен денонощно, за да разчитат, че си имат вода по всяко време. Това не е най-добрата стратегия, защото и на половина да го държим, ще имаме достатъчно топла вода, която ще ни стигне, но пък за сметка на това ще пестим от електроенергия „, посъветва той.

Не изпускай тези оферти:

 

„Хората обичат да държат прозореца отворен на „ножица“ цял ден. Това е най-лошият начин за проветряване, защото се губи изключително много енергия, а не се проветрява добре. Правилното проветряване е с широко отворен прозорец за кратко“, казва Николов.

 

Според Богомил Николов има множество полезни съвети за пестене на електроенергия и всеки може да намали разходите си без лишения.

С бързо проветряване на стаята и фолио зад радиатора на парното можем да намалим сметките си за отопление през зимата, съветват от „Активни потребители“.

През студените месеци проветряването на помещенията чрез леко открехване на прозореца води до големи загуби на топлина, оттам на енергия и покачване на сметките. Най-добре е проветряването да става при широко отворен прозорец и за кратко време – до 2 минути. Препоръчително е по време на това проветряване да спираме отоплителните уреди.

Когато ни няма вкъщи, е добре да настройваме климатиците или радиаторите на централното отопление на доста по-ниска температура, за да не хабим топлинна енергия.

Съвременните климатици позволяват програмиране и дистанционно управление на режима на работа. Това позволява отопляването на дома да започне около 20 минути преди прибиране, което е достатъчно да се постигне необходимата температура за комфорта ни, казват експертите. Те съветват в жилищата да се поддържа температура, не по-висока от 20-21 градуса, а по-зиморничавите да се обличат с по-топли дрехи. Само 1 градус понижение на температурата ни спестява 6% от консумираната енергия, показват сметките.

Не се стремете да поддържате еднаква температура във всички стаи през сезона, така не пестите енергия, съветват още експертите. Грешка е с един радиатор да се отопляват няколко помещения – така той консумира по-големи количества енергия.

Електрическите сушилни и миялните машини са „енергийните вампири“ в дома, затова може да се ползват по-пестеливо. За икономия на ток от пералнята, с подходящи перилни препарати, може да пере ефикасно и на по-ниски температури на водата.

Старо правило е електрическият бойлер да се пуска да загрява водата основно през нощта, когато тарифата е по-евтина. Ако някой тепърва реши да купува електроуреди, да се ориентира към тези с най-висока енергийна ефективност. Може да са по-скъпи, но пък консумират по-малко ток и оттам и разходите на домакинствата ще паднат.

Друг трик за икономия на енергия е да се залепи фолио зад радиатора, което да отразява топлината към помещението, вместо тя да се губи във външната стена. Не поставяйте допълнителни мебели и декорации пред радиаторите – те пречат на топлообмена в помещението и увеличават консумацията на топлинна енергия.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Стана ясно защо антимафиотът, убил 7г. Моника на пешеходна пътека, не лежи в затвора
Next: 7-годишно момче почина след ужилване от скорпион в обувката

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.