Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Актьорът Васил Драганов призна: Жена ми е бременна от друг мъж! Подаде жалба срещу мен
  • Новини

Актьорът Васил Драганов призна: Жена ми е бременна от друг мъж! Подаде жалба срещу мен

Иван Димитров Пешев февруари 16, 2023
sgkasgasjdkasdas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

„Жена ми Андреа си изнесе багажа от къщи, без да ме предупреди, докато бях с децата на море. Пренесе се при своя приятел. Той е по-възрастен от мен кебапчия. Прилича на дядо. Държи скара в нашия квартал. И сега е бременна от него.“ Тези шокиращи подробности разкри популярният комик Васил Драганов, пише България днес.

По думите му самият той е запознал половинката си с майстора на печените мръвки.

Драганов се оплака още, че бившата му съпруга дори подала жалба, че е упражнил насилие върху нея.

„Стигна се до съд, сестра й беше основен свидетел, но тя не е присъствала на никаква подобна случка. Затова след 6 месеца ходене по мъките съдът ме оправда и реши децата да останат при мен“, повдига завесата над семейната война екранният Радко Чеканов от „Столичани в повече“.

Едно от главните действащи лица в „Комиците“ довери, че въпреки огромното разочарование все още имал чувства към изоставилата семейството си съпруга.

„В момента нямам личен живот. Цялото ми време е посветено на децата. Живея за тях. Ето, сега съм завел Давид във Велинград. Много ми е тежко, но независимо че сърцето ми не може да я забрави, няма да я приема обратно, ако в един момент реши да се върне. Защото ще бъде много мъчително, невъзможно да я гледам с това чуждо дете“, почти изплака Драганов.

Сломеният от вероломството на бившата си брачна партньорка актьор сподели, че е подложен на силен финансов натиск от Андреа и новия й избраник.

„Искат да ми вземат колите, апартамента… А благодарение на моята заплата от театъра изплатихме кредита си вместо за десет години за седем. Но бившата ми жена се прави, че нищо не помни. Когато се оженихме, тя беше още студентка и не е внасяла нищо в семейния бюджет“, уточнява актьорът.

Васил Драганов и Андреа години наред бяха образцово семейство

Васил Драганов разказва, че екссъпругата му била манипулирана от кебапчията и го смятала за божество. „Той ми е разказвал, че не е бил с жена от пет години. И Андреа беше първата, която се хвана на въдицата му. Разбирам да беше млад, хубавец, заможен или направил нещо добро за обществото, тогава щях да приема някак по-лесно нещата. Но да предпочете бивш безработен човек, това умът ми не го побира“, недоумява Васил Драганов.

За капак бившата му половинка развързала кесията си за скараджията, който според известния комик „е много хитър човек“. Купила му кола, платила за капиталния ремонт на жилището му, правела му скъпи подаръци… Кварталният съблазнител се опитвал да я изманипулира и да тегли голям кредит, довери още пред вестника Драганов.

„Андреа се видя с пари, след като баща й продаде имот във Владая и раздели парите между нея и сестра й“, обясни разточителството на бившата си актьорът. Той каза още, че експоловинката му се променила много по време на пандемията. В съда, разкри той, се доказало, че заради натрапчивите й мисли семейната атмосфера се влошила.

„Тогава започна да си повтаря непрекъснато като мантра някакви молитви. И това не беше никак приятно“, не крие огорчението си топкомикът. Той не скри, че е много обиден на Андреа, защото проектирала върху него „комплекса за малоценност“ на новия си възлюбен.

„Тя като че ли престана изобщо да ме възприема реално.“Кой си ти? Никой не те познава! За какво се мислиш, че си известен ли?“, такива неща ми повтаряше още преди да напусне дома ни. А всъщност е била настройвана от кебапчията“, убеден е Васил Драганов. Актьорът от „Столичани в повече“ се радва само на едно – че сериозните семейни проблеми не са се отразили на професионалните му изяви.

„Държа се, вече дойдох на себе си, не е лесно, но заради децата и любимата си професия ще превъзмогна всичко“, зарича се Драганов.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Идеална права свързва манастирите на името на Архангел Михаил по света
Next: БГ гений: Благоевградчанин разшири панелка на 3-ия етаж с гарсониера, долепена до балкона

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.