Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Алексей Петров направил завещание след втория атентат, поправял го на 6 месеца
  • Новини

Алексей Петров направил завещание след втория атентат, поправял го на 6 месеца

Иван Димитров Пешев август 26, 2023
fdhdfghtreweww.png

След убийството на знаковия бос доцент Алексей Петров все повече се повдига въпросът кой ще прибере авоарите му, които според злите езици надхвърлят 300 млн. лева. Според източник от обкръжението на Трактора, той приживе се е опитал да спести драмите на близките си, като е направил нотариално заверено завещание.

Копие от документа се съхранява в една от големите столични адвокатски кантори. Алексей е пристъпил към написването на завещанието след атентата с гранатомети срещу мерцедеса му през 2015 г. Впоследствие то е преправяно безброй пъти. Запознати твърдят, че при всяка смяна на настроението или семеен скандал, Трактора е викал адвокатите си, за да променят последната му воля.

 

Поне три жени и неизвестен брой законни и незаконни деца се очаква да се включат в борбата за милионите, които Петров оставя като имоти, банкови сметки и фирмени дялове.

 

Бизнес историята на Алексей Петров започва още през 90-те години на миналия век, когато той е съдружник в един от ранните силови застрахователи „Аполо и Болкан“. По-късно Трактора основава нова компания, „Спартак“, с няколко спортни клуба, охранителни компании и негови колеги от Съюза на бившите барети. След няколко трансформации дружеството се превръща в един от лидерите на застрахователния пазар, който само за м.г. обявява над 440 млн. лв. премиен приход.

 

Официалната съпруга на Петров е Мариана. По професия тя е счетоводител и отговаря за семейните финанси, а преди това работи като продавачка на щанда за обувки в ЦУМ. Двамата с Алексей имат дъщеря Иглика, която работи в чужбина в областта на правото. Към момента Мариана движи три фирми за търговия, преработка на селскостопанска продукция и реекспорт.

 

В сърцето на Трактора я замества Ива Павлова. Преди да поеме част от впечатляващия бизнес на приятеля си, тя продава самолетни билети в офис срещу Народното събрание. Била е любовница на митичния Фатик.

 

Павлова се превръща в дясната ръка на Алексей Петров и голямата му слабост. Ражда му дъщеря Диляна, която е кръстена на майката на бившия командос. Момичето вече е на около 25 г. и притежава две фирми. Едната е „Соломон груп“ за консултантски услуги, а другата е „Тора Сълюшънс“ за електронна търговия и уеб дизайн.

 

Справка в Търговския регистър показва, че Ива Павлова участва в управлението на 7 фирми, една от които е застрахователна компания „Лев инс“. Под контрола й са 50 търговски дружества – охранителни фирми, мандри, мебелни цехове, таксиметрови компании, туристически фирми, ресторанти. Бизнес дамата притежава фирма АС БГ ЕООД, която има дял в таксиметровата компания „Такси-с-експрес“, чиято собственост са такситата 1280.

 

Бизнес империята включва и много други компании в различни сектори – пенсионно и животозастраховане, охранителни фирми, дружество за управление на автомобилни паркове и джипиес оборудване, за оборудване на хлебозаводи, производство на биохрани и др.

 

Интересна е и ситуацията с актуалната любовница на Трактора – Мирослава Михайлова, която беше до него по време на разстрела. И нейният невръстен син – Илия, който със сигурност е продукт на отношенията й с бившия командос.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Приятелката на полицая, прегазен от мигранти в Бургас, взриви мрежата с тези думи в 4,54 през нощта
Next: Извънредни новини за Божков, до броени минути ще

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.