Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Англичани луднаха по тези места в България: Масово купуват къщи до тях
  • Новини

Англичани луднаха по тези места в България: Масово купуват къщи до тях

Иван Димитров Пешев юни 29, 2023
sssacaksksiwkwkkss.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Тези скали доказано лекуват

Скалите лекуват и това природно чудо е проверено и изпитано в годините. Намира се у нас, земя населена с много неизвестни и лековити места. Тези скали са разположени на 46 км от Ямбол и за още по-точен ориентир, на около 12 км от Манастирските възвишения, в края на село Скалица.

Скалите са като побити на равното поле. Според една от легендите те са се образували в резултат на изригнал преди много години вулкан. Друга версия разказвана от местните жители е, че това са Божии порти. Ако се вярва на легендата, това място е портал между небето и земята, затова има чудодейната сила да лекува.

Селяните не помнят кой от техните прадеди е казал, че тези скали лекуват. Но напливът е огромен. За чудото са разбрали и англичани, които като полудели купували къщи в малкото селце и околните селища. При чудодейните скали винаги е пълно с народ, които идват не само от околните градове, но и от цялата страна, дори опъват палатки през топлите дни.

Жителите на селото се надяват скалите не само да оправят здравето, но и живота им, ако мястото бъде обявено за културно средище.

А примерите, че болните стават на крака са хиляди. Всеки, легнал в скалата Бабино коритце намира лек.

Скалното образование лекува дископатии, ставни болести, ревматизъм. До него е камъкът, който местните наричат гинекологичен стол. Колко двойки са се сдобили с рожби, щом са седнали за 10-15 минути на него, твърдят жителите на Скалица.

Хипертоници, застанали между двата камъка свалят кръвното, без хапчета. Сърдечно болни също намират лек за болестта си там. „Не мога да дам обяснение на чудото, но това е истината. Пациенти, с високо кръвно от години свалят кръвното за много кратко време, без никакви медикаменти. Другата болест, на която повлияват камъните е дископатията, с очите съм го виждала”, твърди и местната фелдшерка.

Много от хората в селото, а и от околните селища са категорични, че няколко минути върху камъка ги зареждат с тонус, енергия и кара болестите да стоят далеч от тях за дълго време.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Една кора от банан и решавате проблема с мравки и листни въшки в градината
Next: Тук се случват едни от най-големите чудеса: Ето къде се намира в Родопите

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.