Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ани А. Салич: Писна ми да чета такива неща, казва Ви истината, публикува снимки на къщата и автомобилния си талон
  • Новини

Ани А. Салич: Писна ми да чета такива неща, казва Ви истината, публикува снимки на къщата и автомобилния си талон

Иван Димитров Пешев юли 13, 2023
Screenshot_8-3.png

“Жълти медии отново лъжат за баснословната ми заплата от 18 000 лева, за апартаменти, които имам в София и по света, палат в Рударци и “Волво” за 100 хиляди.

Няма такова нещо. Моят палат е едноетажна сглобяема къща, имам един апартамент в София и карам кола, произведена 2011 г. и оценена от застрахователите ми за 10 хиляди евро. Работя всеки Божи ден повече от 30 години, а вече 20 съм водеща, плащам си данъците и се грижа за семейството си”.

Журналистката изригна в социалните мрежи по повод твърденията, че имала къщи в Белград и Благоевград и била на първо място по имоти сред телевизионерите.

Като доказателство за думите си Салич показа дома си и талона на автомобила си в интернет.

“Служител съм на частна медия с прозрачни собственици – успешни бизнесмени, които със сигурност няма да хвърлят излишни пари на вятъра.

Как може толкова много години да лъжат и мразят, а и не само това – да имат стотици хиляди читатели тези вестници?

Няма да разбера. Но знам, че справедливост и разплата има. И то тук, на земята, а не на небето”, бясна е тв водещата.

Припомняме, че наскоро Ани Салич постави рекорд в гилдията, дипломирайки се на 50 години. През април тази година водещата на новините по Нова телевизия чукна половин век, а само няколко месеца по-късно се сдоби и с диплома от Военната академия „Георги Раковски“. Да ѝ е честита.


Сглобяемата къща в която живее Ани Салич заедно със своите любими хора, впечатление прави зеленината.


Телевизионната водеща качи снимка на своя талон на автомобила, за да покажа каква кола кара.

Преди дни телевизионерката се явила пред професорите във ВУЗ-а, за да защити магистърската си теза в специалността „Национална сигурност и противодействие на радикализация“, в която Салич вече се води експерт.

Паметният момент на изпитването нейни колеги запечатали с камера, а снимката Ани сподели в профила си във „Фейсбук“, където получи поздравления и пожелания за успешна реализация в новото си амплоа от десетки приятели.

„Интересно е да учиш на 50“, пък написа от своя страна журналистката, която стана студентка в същата година, в която синът ѝ Лазар взе кетапа за средно образование.

Очевидно плановете на благоевградчанката съвсем не са да се пенсионира в телевизията, а изборът ѝ на втора специалност издава, че има апетит към високите постове в държавната власт, където някой ден можела да се изявява като експерт.

Освен това журналистката е чувствителна на популярни теми.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Слoжих caмo 1 лъжичкa в пpaнeтo и eфeктът бeшe пo-дoбъp oт бeлинa
Next: Невероятни разкрития за скрит планински плаж у нас, който смълча всички

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.