Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ани Салич сложи годежен пръстен от Цацаров
  • Новини

Ани Салич сложи годежен пръстен от Цацаров

Иван Димитров Пешев октомври 23, 2022
anasniasnlasn.jpg

С годежен пръстен в ефир се появи тв водещата Ани Салич, писа „Ретро“.

От съвсем скоро новинарката нови масивното бижу на безименния пръст на лявата си ръка, което дискретно се опитва да прикрие по време на емисиите.

Според традицията в България точно на този пръст се поставят бижуто, подарено от мъжа на жената след предложения за брак и получаване на заветното „да“. Самата Ани не е споделила, че е сгодена, но преди два месеца по ръцете нямаше абсолютно никакви бижута, потвърждават и зрители на новините.

Вероятно специалният пръстени е бил поднесен на Салич от новия и мъж в живота й – Сотир Цацаров. Журналистката и бившият главен прокурор са двойка от около година, но продължават да не афишират любовните си отношения и да избягват да се появяват на прекалено оживени места заедно.

Не изпускай тези оферти:

На същата ръка, на която Салич носи пръстена, от скоро е поставило и стилен часовник от злато и сребро, който също е нова придобивка, по всяка вероятност под формата на мил жест от любимия човек.

За последно Салич бе забелязана да носи пръстен, докато все още беше омъжена за бившия си съпруг – тв продуцента Бранко Салич, с когото е разделена повече от 5 години. Самият Цацаров пък се разведе официално след 31 години брак с бившата си жена Меглена в Перник през юли тази година. Така и двамата с водещата нямат никакви пречки да узаконят любовта си.

Ани и Цацаров живеят заедно, като напоследък предпочитали вилата на новинарката в пернишкия „Бевърли Хилс“ в село Рударци. Там отдавна тв водещата намира нужното спокойствие и се изолира от натовареното ежедневие.


Още клюки:

Жестока вражда се вихри между две от топимената на Би Ти Ви – Юксел Кадриев и Антон Хекимян. Поредният удар на арменеца срещу по-възрастния му колега бе унижението в нощта на изборите, на което го подложи.

Бдителни зрители забелязаха, че единствено Кадриев не бе удостоен с честта да участва в живите предизборни студиа, за разлика от далеч по-младите му колеги Лиляна Боянова и Иван Георгиев, които бяха на първа линия в извънредното предаване.

Юксел тежко приел пренебрежението от страна на своя шеф Хекимян, който за пореден път го подценил като професионалист. Той смятал, че е много по-опитен от журналистите, на които арменецът залагал и толерирал, и личното отношение на шефа му към него било причината да не може да се развива кариерно, твърди вестник Ретро.

Служители на телевизията разкриват, че в нюзрума на Би Ти Ви Хекимян и Кадриев се разминавали като призраци. Почти не си говорели и избягвали всякакви лични срещи. Обстановката била изключително тягостна и всеки момент колегите им очаквали Юксел да избухне и да хвърли молба за напускане на бюрото на новоизлюпения си началник.

49-годишният тв водещ от Оряхово не можел все още да се примири, че го командвал младеж, който решавал каква да бъде заплатата му, налагал му глоби за всеки гаф и заплитане на езика в ефир и освен това просперирал много по-бързо в телевизията от самия него.

Не е тайна, че нито едно от ръководствата на медията, които се сменят от ден до пладне, досега не е оценило качествата на Кадриев и той е може би единственият от „старите кадри“ на Би Ти Ви, който никога не е водил свое собствено предаване. Юксел е начело на новините близо 20 години и продължава да бъде третиран като новобранец в нюзрума, коментират негови колеги.

Те не са съвсем наясно каква е причината за обтегнатите им отношения с Хекимян, но подозират, че става въпрос за интрига по-скоро в личен план, отколкото свързана с работата.

Повишението на арменеца само затвърдило лошите им и бездруго отношения. Доказателство, че двамата не се дишат, е, че не са приятели в нито една от социалните мрежи, макар да работят от толкова години в един и същ екип.

На неотдавнашното грандиозно парти по случай откриването на новия телевизионен сезон Кадриев и Хекимян отново спазвали дистанция и дори не си казали „наздраве“. Досега тв водещият е устоявал на всичките изкушаващи оферти да премине в отбора на конкуренцията, но ако скандалът им с началника му продължавал да ескалира, можело и да се поколебае дали да не напусне борда и да премине в екипа на друга медия.

Така преди време направи някогашната му екранна партньорка Ани Салич. Освен това не е тайна, че Юксел е най-близък не с кого да е от всичките си колеги, а с Ники Дойнов, който е сред остриетата на конкурентната Нова тв.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Погват ни за кладенците в двора
Next: В България се случва нещо огромно, вижте само какво решиха от НАТО

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.