Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Антон Кутев: С тези 100 лева се подиграха с възрастните хора
  • Новини

Антон Кутев: С тези 100 лева се подиграха с възрастните хора

Иван Димитров Пешев април 13, 2024
sdfbfbfgngnhmhgm.png

Тези 100 лева, които се гласуваха за най-бедните пенсионери, е подигравка, защото това са едни предизборни пари.

Само на най-бедните се дава, но и да живееш с 500 лева на месец е трагедия. Това каза пред Нова нюз бившият говорител на служебния кабинет на Гълъб Донев Антон Кутев.

По думите му пенсионната система е пред колапс. „50-те милиона за надбавки идват от инфлацията, която дава възможност за по-големи приходи в бюджета. Именно поскъпването на храните и инфлацията дава средствата, но само малка част са отделени за пенсионерите“, коментира той.

Относно предсрочния вот Кутев смята, че нито Гвоздейков, нито Главчев могат да бъдат гаранти за честни избори, но все пак могат да се справят. „Служебният кабинет има политическа зависимост, а за това виновни са Борисов, Пеевски и Петков – заради промените в Конституцията.

ГЕРБ, ПП и ДПС се „издъниха“ в управлението. Служебните правителства на президента бяха с много добър рейтинг и те се уплашиха от това“, заяви той.

Депутатите гласуваха сто лева великденска добавка за пенсионерите с пенсии под линията на бедност с приетия на второ четене законопроект за изменение и допълнение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2024 година.

Депутатите отхвърлиха предложението на „БСП за България“ всички пенсионери да получат по петдесет лева за великденските празници. Това предложение бе гласувано отделно и отхвърлено с 42 гласа „за“, 44 – „против“ и 89 – „въздържал се“.

Георги Свиленски предложи прегласуване, като коментира, че „трябва да е ясно лицемерното отношение към българските пенсионери“. След повторното гласуване предложението всички пенсионери да получат по 50 лв. добавка за Великден бе отхвърлено с 44 гласа „за“, 32 – „против“ и 101 – „въздържал се“.

Депутатите записаха в Закона за бюджета за април 2024 г. да се изплаща еднократна сума в размер на 100 лв. на пенсионерите, на които пенсията или сборът от пенсиите, заедно с добавките и компенсациите към тях за същия месец е в размер до 526 лв. включително.

Предложението бе гласувано със 138 гласа „за“ и 42 – „въздържал се“. Според приетите текстове законът влиза в сила от 1 април.

534 хил. души ще получат 100 лв., тъй като взимат под 526 лв. месечно.

Предложението бе внесено като промяна на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване от Деница Сачева, Йордан Цонев, Теменужка Петкова и Станислав Атанасов. Първоначалната идея бе да се дадат по 75 лв.

В НОИ са готови и добавките ще бъдат изплатени с пенсиите за май, съобщиха от института. С изплащането на добавката няма да бъде ощетен никой заради недостиг на пари за други плащания, парите за добавката ще дойдат от преструктуриране на други разходи, посочиха от там.

НОИ ще започне изплащането на приетите от Народното събрание великденски добавки в размер на 100 лева от 26 април. Това съобщиха от пресцентъра на осигурителния институт по-късно в петък.

Тогава ще са налични преводите по сметките на пенсионерите, които получават парите си по банков път. В ход е комуникация на института с „Български пощи“ ЕАД за формиране на график, по който съответните пенсионери също да получат добавките си преди празниците.

Пенсиите през май ще се изплащат съгласно законодателството по стандартния график между 7 и 20 май. Изплащането им чрез пощенските станции ще започне на 7 май, вторник, и ще завърши на 20 май, понеделник. Преводите на сумите за майските пенсии по сметките на пенсионерите, които получават парите си по банков път, ще бъдат извършени на 7 май 2024 г., информираха още от института.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Плащанията до 100 лева през телефона минават в нов режим до края на годината
Next: Голяма изненада от журито на Денсинг старс

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.