Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Арестували са култови участници от Игри на волята, ето защо
  • Новини

Арестували са култови участници от Игри на волята, ето защо

Иван Димитров Пешев ноември 10, 2022
arertaostoasotat.jpg

Интересна случка се е разиграла на арената на реалити предаването „Игри на волята“.

По време на вчерашната битка за територия четирима известни участници от предни сезони на риалитито са били арестувани от униформени полицаи.

Според информация, която се разпространява в медиите, случката е съвсем реална и органите на реда са истински.

Оказало се, че участници от втория сезон на шоуто били на снимките на вчерашната битка и умишлено пречили на участниците. Това била и причината да бъдат изведени с полиция.

Не изпускай тези оферти:

Арестували са култови участници от „Игри на волята“, ето защо (СНИМКА) – 2

Става въпрос за любимците на много зрители Милен, Любомир, Вайс и Джералдин, които гледали битката от покрива на една недовършена сграда в близост до арената, пише iwoman.bg.

Те явно са пречили на участниците като хвърляли пиратки. Това се оказало и причината Алекса да се разсея и да не успее да завърши успешно битката.

Арестували са култови участници от „Игри на волята“, ето защо (СНИМКА) – 3

Наложило се продукцията на шоуто да извикат полиция, която да отведе старите участници. Те нямали право да бъдат на строежа, който е частна собственост.

Още от Игри на волята:

Неочаквана елиминационна битка посрещна капитаните Алекса и Мирела на Арената на най-екстремното риалити “Игри на волята: България”. Двамата бяха изправени пред тежки изпитания за издръжливост, сила и координация, а след множество обрати, изходът от битката се оказа фатален за танцьорката Мирела.

“Това е най-великото нещо, което ми се е случвало. Научих, че мога много повече, отколкото съм си мислила и научих, че има защо да се наричам Безстрашна.

За мен беше чест, че бях част от тази битка днес”, сподели Мирела през сълзи на водещия Димо Алексиев. Тя разкри пред Алекса, че се чувства предадена от Лефтеров, който не я защити, излизайки на Арената вместо нея.

Здравословното състояние на Джаферович не ѝ позволи да играе, което изправи Безстрашните пред извънреден нов избор на капитан. Мирела предложи да поеме риска на отговорния пост вместо приятелката си, което се оказа съдбоносно решение за нея.

На Арената тя очакваше да се изправи срещу знаменосеца Виктория, а появата на Алекса се превърна в неприятна изненада за танцьорката.

След вчерашната териториална битка Непобедимите бяха изправени пред тежък емоционален срив, породен от завръщането им на Стопанството. Алекса призна грешката си и прие загубата като лично негова.

Той реши да се реваншира на племето си и след победата в капитанската битка избра да се завърне при Непобедимите с цяла кошница, пълна с различни видове шоколад и плячкосаното жълто знаме.

Как ще реагират Безстрашните на посланието на Мирела към тях? Защо тя ще се обърне към Лефтеров и как ще реагира той? Каква битка очаква Непобедими и Безстрашни на Арената? Кое ще е първото номинирано племе за седмицата в “Игри на волята: България”? – разберете днес в 21:00ч. по NOVA.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Студът идва до дни! Проф. Рачев каза кога градусите падат драстично
Next: Кога да чакаме сняг? Анастасия Стойчева разкри каква ще е зимата в България

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.