Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Арестуваха дилър номер 1 на Созопол, известен като Царя на белото
  • Новини

Арестуваха дилър номер 1 на Созопол, известен като Царя на белото

Иван Димитров Пешев август 31, 2022
areatastasutast.jpeg

Стана ясно кой е оборотният дилър на кокаин, който бе зрелищно арестуван в Созопол след безупречна акция на местното полицейско управление.

По информация на Флагман.бг това е Венци Колев, в чиято квартира на ул. „Рибарска“ са намерени 17 пликчета с кокаин, хапчета с форма на котешка глава – екстази, марихуана и електронна везна.

Няма съмнение, че той е извършвал наркоразпространение. Разследващите имат солидни доказателства срещу Венци, които са докладвани на прокуратурата и предстои да му бъде повдигнато обвинение.

Макар и на 19 години, Венци, който по адресна регистрация е от Габрово, но отдавна не живеел там, бил на високо ниво в престъпната йерархия. В Созопол през това лято бил известен като „Царят на бЕлото“.

Не изпускай тези оферти:

Арестът му е вследствие на мерките, които наложи новият началник на Районното управление на МВР в морския курорт Николай Ангелов. Акцията продължава, очаква се да има и други задържани.

Това лято в Созопол се развихри известна столична групировка, която гравитира около един от популярните футболни клубове.

Техни хора са внедрени като охрана по нощните клубове и ежедневно могат да бъдат забелязани около най-популярните заведения. Дали имат нещо общо с наркоразпространението – ще стане ясно съвсем скоро.

Още криминални:

Съдът потвърди на първа инстанция, че частната лотария на избягалия в Дубай Васил Божков действително е ощетила държавата с десетки милиони левове, като е плащала незаконно занижен размер на таксата за хазарт, предава „Медияпул“.

Компанията „Ню Геймс“, която организираше лотарията и въртеше милиардни обороти, е осъдена на първа инстанция да плати на НАП 47.6 млн. лв. държавни такси за хазарт плюс лихвите за периода 2015 – 2019 г. Това става ясно от решение на Административен съд – София град (АССГ) от 26 август по едно от ключовите данъчни дела на Божков срещу държавата.

От общата сума 34.9 млн. лв. е главницата на дължимите, но невнесени държавни такси за хазарт, а 12.7 млн. лв. са лихвите за петгодишния период. Давността на част от задълженията е изтекла, като то ще се погаси изцяло по давност в края на 2024 г., става ясно от решението.

Решението от 26 август е втора голяма развръзка по спора между Божков и държавата за невнесените такси за хазарт. На 8 март 2021 г. АССГ се произнесе по най-голямото данъчно дело на бизнесмена – това на „Еврофутбол“ (№2519/2020 г.), с което компанията за залози бе осъдена да плати на държавата близо 330 млн. лв. Решението бе оспорено пред Върховния административен съд на втора инстанция, където в момента е висящо, а тричленният състав е отзовал съдията-докладчик Росица Драганова заради нейни предходни лични и служебни отношения с процесуалните представители на НАП.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Започна с мощен тътен, адът буквално се изсипа над Скопие! Гледайте на живо, столицата е под вода
Next: Сбогом на жегите! Времето се обръща – дъжд и гръмотевици в тези градове, градусите рязко падат

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.