Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Арестуваха трима българи в Лондон за шпионаж за Русия
  • Новини

Арестуваха трима българи в Лондон за шпионаж за Русия

Иван Димитров Пешев август 15, 2023
fdhdfhewwetew.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Трима души, и тримата с българска националност, са задържани във Великобритания по подозрение, че са руски шпиони. Това съобщава BBC.

Задържанията са в следствие на сериозно разследване на местните власти.

 

Единият от задържаните е работил известно време като съветник в българското Министерство на енергетиката.

От BBC поясняват, че и тримата били арестувани още през февруари и оттогава са в ареста.

Твърди се, че са работили за руските служби за сигурност.

Те са обвинени в притежаване на документи за самоличност с „неправомерни намерения“ и се твърди, че са ги притежавали, знаейки, че са фалшиви.

Документите включват паспорти, лични карти и други документи за Великобритания, България, Франция, Италия, Испания, Хърватска, Словения, Гърция и Чехия.

Тримата обвиняеми са задържани съгласно Закона за официалните тайни от детективи за борба с тероризма от лондонската полиция, която носи национална полицейска отговорност за шпионаж.

Задържани са:

45-годишният Орлин Русев, който живее в Грейт Ярмут, Норфолк
41-годишният Бизер Джамбазов, който живее в Хароу, северозападен Лондон
31-годишната Катрин Иванова, която живее на същия адрес в Хароу

 

Триото живее в Обединеното кралство от години, работи на различни работни места и живее в редица крайградски имоти.

Орлин Русев имал редица бизнес сделки в Русия.

Той се премества в Обединеното кралство през 2009 г. и прекарва три години, работейки във финансовите услуги.

Неговият онлайн профил в LinkedIn гласи, че по-късно е притежавал бизнес, занимаващ се със сигнално разузнаване, което включва прихващане на комуникации или електронни сигнали.

Русев, чийто последен адрес е крайбрежна къща за гости в Грейт Ярмут, също заявява, че някога е бил съветник в българското министерство на енергетиката.

В Хароу бивши съседи описват Джамбазов и Иванова като двойка.

Джамбазов е описан като шофьор на линейки, а Иванова описва себе си в онлайн профила си в LinkedIn като лаборант в частен здравен бизнес.

Двамата, които се преместили в Обединеното кралство преди около десетилетие, управлявали обществена организация, предоставяща услуги на българите, включително запознаването им с „културата и нормите на британското общество“.

Според български държавни документи онлайн те са работили и за избирателни комисии в Лондон, които улесняват гласуването на български избори на граждани, живеещи в чужбина.

 

Говорейки пред BBC, съседи от две къщи, обитавани преди от двойката, казаха, че често им носили пайове и торти като подаръци.

В последния им дом в Хароу съседите казаха, че детективите са прекарали значително време в претърсване с видимо полицейско присъствие повече от седмица.

Тримата обвиняеми трябва да бъдат изправени пред съда в Олд Бейли в Лондон през януари. Те все още не са коментирали обвиненията си.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Само хора с IQ повече от 150 могат да забележат разликите, а вие?
Next: Сервитьорка на Златните: Имам история с Христо Стоичков

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.