Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Асдис Ран: Ружа Игнатова искаше да е най-богатата жена в света, имаше космически амбиции
  • Новини

Асдис Ран: Ружа Игнатова искаше да е най-богатата жена в света, имаше космически амбиции

Иван Димитров Пешев април 2, 2023
rasdasudasjdaskdasdas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Беше много притеснена за живота си преди изчезването, каза исландската моделка

 

Сексапилната Асдис Ран, която навремето подлудяваше феновете по стадионите у нас, се оказа една от главните героини в новия документален филм на немския журналист Йохан фон Мирбах, посветен на Ружа Игнатова.

В лентата на Мирбах Ледената кралица разказва за близкото си приятелство с криптокралицата, която изчезна безследно през 2017 г. По думите на ефектната блондинка двете се запознали през 2009-а на парти на женско лайфстайл списание и си допаднали от пръв поглед.

„Ружа искаше да бъде най-богатата жена на света. Имаше космически амбиции“, разкрива бившата футболна съпруга.

„Ружа ме попита какво искам да направя. „Да завладея света“, отговорих й аз. „Това е най-добрият отговор!“, засмя се тя. Много скоро след това станахме най-добрите приятелки“, спомня си Асдис Ран.

Красавицата смята, че с пробивната създателка на пирамидата OneCoin се превърнали в най-интригуващата дамска двойка в България, защото „аз бях Ледената кралица, а тя – Бизнес кралицата. „Що се отнася до компанията OneCoin, бях до нея от самото начало на създаването“, признава Асдис.

„Ружа много често ме канеше на шопинг в Лондон. Подари ми чанта за 5000 евро“, хвали щедростта на Игнатова сексапилната исландка. Пищната мадама си спомня и каква купонджийка е била потъналата вдън земя криптокралица.

 

„Излизахме постоянно на вечери, пиехме вино. Ружа също обичаше да ходи на пиано барове. Спомням си, че по такива места се забавлявахме страхотно. Прекарвахме времето си и в спа процедури. Сутрин в 6 часа ходехме да тичаме в парка. Задължително посещавахме и фитнес залата за тренировки“, описва сладкия им живот русата сексбомба

 

Ледената кралица изрежда и какво е направила самата тя за своята българска дружка. Запознала я с шведки, свои приятелки, а когато самата Ружа Игнатова отишла в Швеция, там я очаквал „мъжът на нейния живот“ и бизнес.

„В Швеция Ружа се запозна със Себастиан, също специалист по криптовалутите. Той продаваше много добре. Двамата имаха любовна афера. Себастиан беше весел, много добре облечен, купуваше си най-новите коли… И той, и Ружа бяха много умни“, издава тайни от интимното житие-битие на Игнатова нейната исландска приятелка.

„Когато Ружа пътуваше, винаги я следваха две бронирани коли с бодигардове“, разкрива още Ран. В документалния филм на немския журналист тя споделя и впечатленията си от състоянието на Ружа в последните месеци преди изчезването й. Била потисната, притеснена, плачела, опасявала се за живота си, твърди Ледената кралица.

„Приятелката ми се движеше с много охранители. Това не беше случайно. Имаше причина да го прави. Преди да изчезне, забелязах, че беше много стресирана и нервна“, подчертава Асдис Ран.

Исландската моделка изразява и увереността си, че криптокралицата „не е имала намерение да прави световна измама“. „Ружа работеше постоянно, денонощно дори. Спеше с телефона си. Отговаряше на обаждания и през нощта.

Контактите бяха най-важното за нея. Всичко, което й се случваше, беше плод на упорит труд, сълзи и желание за огромни постижения без никакви граници. Просто успехът дойде твърде бързо и тя не успя да го задържи в ръце“, обобщава бившата жена на Гардар Гунлаусон.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Озориха се! БГ полицаи в зрелищна гонка с мечка, преследват я с патрулка с пуснати сирени
Next: Сашо Петров разбрал, че е създал велик хит, докато чакал в заложна къща да си остави пишещата машина

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.