Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Асен Василев отряза Мария Габриел окончателно, удари и по Борисов
  • Новини

Асен Василев отряза Мария Габриел окончателно, удари и по Борисов

Иван Димитров Пешев март 20, 2024
asdvcdsvssfdbdgfnbhgn.png

Ако Мария Габриел се е почувствала засегната от прилагателните, които съм казал в лично качество, може да се извиня. В качеството и на кандидат за премиер обаче, не бих се извинил.

Това заяви в ефира на bTV финансовият министър в оставка и съпредседател на „Продължаваме промяната“ (ПП) Асен Василев.

Това да обявиш състав на кабинет, който не е съгласуван, не е редно. Трябваше да каже, че не е съгласуван, но защото чувства голяма отговорност, е решила да го внесе. Тя обаче го обяви, това какво поведение е? То не е честно, не е честно нито към българите, нито към преговорната група“, обясни той.

„В качеството й на кандидат премиер смятам, че тази постъпка е недопустима и показва липса на лидерски качества. Не може да устои на натиск и да взима правилни решения“, отговори той на въпрос дали ще й се извини“, заяви Василев.

„Ама извинявате ли се“, попита за трети път Ризова.

„На кандидат-премиерът г-жа Габриел, не се извинявам. На жената Мария Габриел, ако се е почувствала засегната, се извинявам“, каза той.

„Ние не сме ставали от масата за преговори. ГЕРБ-СДС стана от масата за преговори. Имаше още 7 дни в рамките на техния мандат, в които можеше да се преговаря. Не знаем от къде дойде цялото това бързане. Конституцията дава цяла седмица“, подчерта Василев.

„Трябва да седнем и да обсъдим в по-широкото ръководство на партията дали да продължим преговорите. Аз не можех да повярвам, като видях какво се случва. Такова нещо в българската политика не се е случвало. Ти да обявиш кабинет, без министрите да знаят кои са другите министри в него“, добави финансовият министър в оставка.

Според Асен Василев г-жа Габриел не може да е премиер на България заради липсата на качества. „Тя сама си зачеркна името с постъпката си вчера. Трябва да гледаме напред към втория мандат вече“, заключи той и добави, че ПП-ДБ са седели до последно за преговори.

По думите му вече сме в началото на едни абсолютно нови преговори.

Той е категоричен, че с първия мандат е приключено и вече ПП-ДБ гледа към втория мандат, за да се започне на чисто. „Не съм голям оптимист, но трябва да се даде шанс на процеса. Дали премиерът с него ще е от ГЕРБ-СДС – всичко зависи от преговорите“, обясни финансовият министър в оставка.

Василев уточни, че не знае дали Пеевски и Кирил Петков заедно са писали някакъв документ.

„Христо Иванов до последно преговаряше за това спорните текстове в споразумението, в което двете страни написахме заедно от нулата“, обясни още той.

Василев отрече Тагарев да е причината за разпад на преговорите. „Не беше той ябълката на раздора, а начинът, по който е записано споразумението, както и детайли около регулаторите и службите“, обясни той.

Финансовият министър в оставка добави и че ПП-ДБ са против смяната на министъра на енергетиката – Румен Радев. По думите му той е независим, а това ведомство не бива да бъде политизирано.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 800 малки магазина събарят Лидл, Кауфланд и Билла от трона в България
Next: Лоши новини за френски търговски гигант, който се връща у нас, обвиниха го

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.