Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Асен Василев отсече: Свърши бедността! Ето как ще живеем през 2022г.
  • Новини

Асен Василев отсече: Свърши бедността! Ето как ще живеем през 2022г.

Иван Димитров Пешев февруари 12, 2022
Асен Василев отсече: Свърши бедността! Ето как ще живеем през 2022г.

Можете да споделите с приятели от тук:

Със 129 гласа „за“ бюджет 2022 беше приет на първо четене. „Против“ бяха 99-ма народни представители.

Така стана ясно, че четворната коалиция е стабилна и се ползва със значително мнозинство.

Против бяха депутатите от ГЕРБ-СДС, ДПС и „Възраждане“.

Няма да се примирим с факта, че сме бедни и ще си останем бедни завинаги. Това свърши, заяви финансовият министър Асен Василев, защитавайки бюджета от критиките на опозицията.

От 2007 г. (когато България влиза в ЕС – бел. а.) досега тази икономическа политика на неинвестиране води до това, че половин милион българи отиват да работят в чужбина, защото тук публичната, капиталовата и инвестиционната среда не им позволява да защитят доходите, които могат да защитят в чужбина, обяви той.

След 1996 г. страната ни е имала нужда от дисциплина, защото е харчила повече, отколкото е имала, но след влизането в ЕС, когато има излишъци, България е продължила старата политика – не инвестира в хора, в инфраструктура, увеличава се държавната администрация в период, в който светът преминава към дигитални услуги, допълни той.

Подчерта, че това е основната разлика между този бюджет и всички останали досега. „Той иска да направи публичната и инвестиционната среда поне толкова добра като в Европа, а не да се примири с факта, че ще си останем бедни завинаги“, подчерта министърът.

Той отговори на множеството критики, отправени по традиция от предшественика на поста Кирил Ананиев, сега депутат от ГЕРБ. Благодари му за изказването, в което по думите му ясно очертал разликата между предлагания сега бюджет и тези досега.

Асенов обяви и че всеки месец след като в последния работен ден министерството обявява изпълнението на бюджета, ще внася питане до Василев как се изпълнява заложената в него „гениална инвестиционна програма“.

И ДПС, и ГЕРБ използват две основни тези в критиките към проектобюджета – с размера на дълга и с това, че заложената програма за капиталови инвестиции няма да бъде изпълнена – точно както и през последните години.

Към това Ананиев добави и съмнението, че може да се разчита на пари по неодобрения още от Брюксел Национален план за възстановяване, от който се очаква първоначален аванс от 1.6 млрд. лв. Допълни, че има проекти, които България първо трябва да финансира, а след това ще получи съфинансиране по него

Попита и риторично дали някой е виждал списък с проекти, готови да бъдат финансирани от бюджета

И Ананиев след Йордан Цонев от ДПС обяви, че има бърз темп на нарастване на държавния дълг. Затова заяви на финансовия министър, че при ниската легитимност на управляващите, би трябвало да харчат колкото са изкарали.

„Ако сте коректни, ще харчите това, което сте създали във вашия мандат, тоест бюджетът ви трябва да е с нулев дефицит, като най-много може да добавите разходите за пандемията“, заяви Ананиев.

Тезата на управляващите, която и днес посочи финансовият министър, е, че ако ги нямаше предвидените инвестиции, бюджетът щеше да е с излишък от 1.7% от БВП, а не с дефицит от 4.9% от БВП, а без ковид мерките – 2.5% от БВП.

„Ако тук беше уважаемата Мика Зайкова (бивш депутат от „Има такъв народ“ – бел. авт.), щеше да каже, че ще направи този бюджет на кайма“, заключи Ананиев и за пореден път лансира тезата на предишните управляващи, че това е предизборен бюджет, но в него не са предвидени пари за избори.

Асен Василев предложи на Ананиев да внесе между първо и второ четене на проект кои разходи с колко да се орежат, за да няма бюджетен дефицит. „Кажете – няма да има увеличение на пенсиите, няма да има безплатни детски градини, няма да има увеличение на майчинските, няма да има помощ за бизнеса и за земеделските стопани“, призова го той.
В отговор получи ръкопляскане от залата, а Ананиев коментира, че „се радват като малките деца в детската градина“.

„Четиридесет години я уча тази наука, сега за пет минути да му кажа как да стане бюджетар няма как да стане“, обяви той.

Очаквайте подробности!

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Грешна монета от 1981 г. побърка нумизматите. Цените почват от 10 000 лв!
Next: Емилия роди третото си детенце – честито! Ето какво необичайно име избраха (Снимки):

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.