Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Асен Василев с извънреден ход след искането на ГЕРБ, ще има ли великденски добавки за пенсионерите
  • Новини

Асен Василев с извънреден ход след искането на ГЕРБ, ще има ли великденски добавки за пенсионерите

Иван Димитров Пешев април 2, 2024
vsdfvfdbdfbdgnfgnfhm.png

Както знаете, в НС беше внесено предложение за еднократна помощ на пенсионерите с пенсия под 526 лева, в размер на 75 лева. Позицията на МФ под мое управление винаги е била да се дават трайни увеличения, а не еднократни помощи. Причината е доста проста, тя се вижда в динамиката напенсиите през последните 15 години.

Това каза финансовият министър в оставка Асен Василев на извънреден брифинг, във връзка с предложението на ГЕРБ и ДПС пенсионерите с пенсии под прага ан бедността да вземат 75 лева добавка за Великден.

„А тя е следната“ – продължи той – „2009 средната пенсия е 288 лева, през 2020 средната пенсия достига 382 лева, това е увеличение с под 10 лева на година.

2023 година, когато бяха направени трайни увеличения на пенсиите, средната пенсия достигна 788 лева. Повече от двойно на средната пенсия от 2020 година.

2024 година от 1 юли е заложено в бюджета и в НОЙ средната пенсия да е 883 пенсия, което е почти 100 лева увеличение всеки месец, а не 75 лева еднократно, предизборно“, обясни Василев.

„Даването на добавки предизборно, е изключително порочна практика. тя дели пенсионерите на групи. Ако един човек има 527 лева, той няма да получи добавка. Ако пенсията му е с 3 лева по ниска той ще получи 75 лева добавка. Пита се защо?

Защо делим пенсионерите а не правим трайно увеличение на техните пенсии“, попита министърът на финансите в оставка.

„Важно е да се каже, че нашите пенсионери имат достойнство, те са си заслужили всичките пари, които получават като пенсии, като са си плащали осигуровките.

Трябва да се каже, че деленето на пенсионери на групи – някой да вземе, друг не, раздаването на пари безпринципно без те да са финансирани в бюджета е изключително порочна практика, за да може пенсиите да се държат пенсиите ниски. Ние искаме пенсиите да се увеличават“, каза още той.

„Пенсионерите, дори на минимална пенсия, ще взимат почти 50 лева на месец от 1 юли, трайно, защото те са си заслужили тези пари, правейки вноски в пенсионната система. Дали има пари за тези средства. МФ се обърна към НОИ, за да сме сигурни, че разчетите ни са верни. Към края на февруари НОИ е събрал с 6 милиона повече от предвиденото.

Към края на годината тези 6 милиона лева може да станат до 40 милиона лева. Може и да не станат, зависи от динамиката на осигуровките и как се движат заплатите.

Това, което е в разчета на НОИ, е да може да се осигури увеличението на най-малката и средната пенсия трайно – с 50 и 100 лева. А не да се дават добавки веднъж в годината на някои пенсионери“, обясни Василев.

„Приемането на такова решение от НС поставя под риск трайните увеличения, които са заложени за всички пенсионери.

Не се заигравайте с популизма, а направете това, което е правилно – правилното е нашите родители да имат достойни старини, базирани на трайно увеличение на пенсиите за всички пенсионери, по швейцарското правило. Всичко друго е евтин популизъм“, призова Василев.

По думите му, ако парламентът одобри това решение, 75% от пенсионерите ще останат без великденски добавки.

„Моето мнение като финансов министър е, че пенсиите трябва да се вдигнат на всички пенсионери, а не само на 25% от тях. Ако има излишък в НОИ, нека да бъде разпределен така, че да няма ощетени хора“, отбеляза още Василев.

Финансовият министър в оставка също повтори, че деленето на богати  и бедни пенсионери, които да вземат добавка за Великден, не било честно.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Черна вест попари Пиринско! Внезапно издъхна голям бизнесмен
Next: Връщаме ваучерите за храна, ако напуснем работа

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.