Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Асен Василев шокира с признание, Лора Крумова остана със зяпнала уста
  • Новини

Асен Василев шокира с признание, Лора Крумова остана със зяпнала уста

Иван Димитров Пешев януари 28, 2024
asdcasdcsdvdvmdfvdf.png

Не мисля, че закъснях с реакцията. 24 часа по-късно пуснахме пресрелийз, който показва фактологията, и че няма никаква драма. Не мисля, че има скандал. Има опит да се нанесе репутационна щета. Затова ще заведем дело срещу Чобанов и Бърд, защото изнася невярна информация.

Това заяви финансовият министър Асен Василев в ефира на Нова тв, коментирайки скандала със сградата на ул. „Чаталджа“ 3 в София.

„Това е серия от атаки, която върви срещу мен. Преди Коледа атаките бяха по професионална линия, но всичко умря, като направихме дефицит от 2.2 %. Сега се върви по жълтия спектър на атаките“, каза още той.

„Не мога да кажа как се е появила подкрепата на Борисов и Пеевски. Трябва да питате тях дали е искрена, след подкрепата не съм говорил с тях. Така или иначе няма тема“, каза още финансовият министър.

„Не ми е искано обяснение от външни партньори, никой не гледа на това сериозно. Никой не ме е питал в нито един разговор по тази тема. Когато се разгаряше темата, аз бях в Брюксел и Давос, за да говорим за еврозоната“, разкри още той.

„Себастиан го познавам от 10-15 години. Не сме особено близки. Той беше инвеститор в компанията, в която работех. 2021 година тя бе прехвърлена на Марио Сотиров и на Кристиян и Себастиан, оттам нататък нямам нищо общо с този бизнес“, уточни Василев.

„Съдя г-н Чобанов, защото той трябва да е наясно. Той ме пита и аз му отговорих. Официално, дали съм собственик, и той въпреки това тиражира лъжите. Когато купите апартамент или продадете фирма стария собственик не може да внесе новите обстоятелства“, обясни още той.

По думите му, бившата му компания не е осъдена, а е предявен иск.

„Това също е грешка. Не е осъдена компанията, а е предявен иск за обезпечение между двете компании. Той не е минал нито през съд, нито през арбитраж. Той (Себастиан) е управител на бившата компания, защото е основен инвеститор на компанията. В момента има някакво неразбирателство със Сотиров и се борят за надмощие“, обясни Василев.

По думите на финансовия министър се е появил купувач за фирмата и в момента двамата ѝ собственици се опитват да се разберат кой колко пари ще вземе.

„Този тип опити за бродиране на тема, е причината да се занимаваме с жълти истории, вместо да се занимаваме с реалните проблеми на държавата“, ядоса се Василев.

„Това е все едно, че преди две години да си продадете колата, и сега да ви питат защо тази кола в съденото село е ударила колата на съсед“, уточни той.

Лобистката фирма бе наета през декември, прозрачно. Наета е преди скандала. Тя има за цел едно единствено нещо, да осигури възможности за защита интересите на българската държава, разясни Василев.

„Чобанов знае, че аз не съм собственик, но той твърди, че съм. Собственик е Бредшнайдер. Това дали го е отбелязал или не е друг въпрос. Не съм собственик на компанията от май 2021 година. Това е надлежно записано във входящата ми декларация на министър“, върна се на темата Василев с още обяснения.

Що се отнася до фирмата на Станислава Арнаудова, Василев каза, че не една фирма, а три фирми разпространяват електронните винетки.

„Цената, която е платила Станислава Арнаудова, е под пазарната цена за имотите в този район. Смятам, че това е изключително изгодна сделка. Защо е продадена под пазарната цена трябва да питате г-н Лорер, аз не съм в тази компания от 2021 г. Никога не съм виждал Станислава Арнаудова“, каза още финансовият министър.

Асен Василев обясни, че няма как покупката на имота на „Чаталджа“ да е „отблагодаряване“.

Той припомни, че по европейска директива не се прилага Законът за обществените поръчки и добави, че по-важното е, че правителството на „Продължаваме промяната“ всъщност демонополизира пазара като е пуснало да има и други участници. „Ако нещо се е случило, ние по-скоро сме навредили на този бизнес, отколкото да му помогнем“, подчерта той.

„Партията е наела този имот, защото като я формирахме за един месец, имаше свободен имот и ги използвахме. Решението не съм го взимал аз. Всичко е декларирано в Сметна палата. В момента, в който е продаден имота, партията спира да го използва. Мястото е хубаво удобно, на комуникативно място с паркинг. Твърдението , че са се наливали държавни пари в мястото е смешка“, каза Василев.

„Не мисля, че скандалът ще се отрази на ротацията. Никога не съм бил вицепремиер , нямам и намерение. Винаги съм искал да бъда само министър на финансите. Аз никога е нямало да бъда вицепремиер, никога не съм държал“, заяви той.

Думите му определено изненадаха водещата Лора Крумова. „Чакайте малко. Аз слушах Николай Денков да казва колко е хубаво да има двама вицепремиери. Вие ме изненадвате с това, което казвате“, посочи тя.

„Не мога да ви кажа дали ще бъда, това ще го реши парламентът. Няма да се противя, но никога не ми е било цел“, коментира той предстоящата смяна на премиери и, евентуално, на министри.

Важното нещо е финансовата политика, важното за българските граждани са техните доходи, дали ще влезем в еврозоната“, подчерта той.

Асен Василев уточни, че за момента страната ни се бори да стане част от еврозоната на 1 януари 2025 година. „Това е датата, която дискутираме с всички европейски партньори”, добави той.

По думите му доходите в страната растат два пъти по-бързо от инфлацията.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Стягайте се за работа: Това ще се случи в България до 1 година
Next: Миро го закъса със здравето! Не е за вярване какво го сполетя

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.