Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Баба Ванга: да се предпазите от уроки и лоши очи дръжте това в къщата си
  • Новини

Баба Ванга: да се предпазите от уроки и лоши очи дръжте това в къщата си

Иван Димитров Пешев юли 22, 2023
isdknksdknsdoni.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Баба Ванга доста често често е споделяла кои са онези предмети, които носят късмет, щастие и успех на обитетелите на къщата и апартамента, ако се заредят с положителна енергия.

В думите и съветите си към нуждаещите се от надежда и поглед в бъдещето, петричката пророчица посочвала именно тези материални вещи:

 

Според Ванга “кръглото огледало добре помни“. Ако го има в къщата, то щастието няма да изтече, а ще остане в огледалото.
Тя също казвала „Свещите ще помогнат на хората да запазят и поддържат енергията в къщата“.


Тези свещи, направени от восък, притежават наистина чудесна сила.


Ванга учела, че в къщата трябва да има и замразено слънце, отразено в смолата. „Кехлибар непременно вземете, за да проясни и главата, и съдбата на всички.“

Mед: Ванга казвала: “Мед в къщата – просперитет в къщата“. От незапомнени времена се смята, че най-вече доста се харесва меда у дома. Това са невидими същества, които охраняват спокойствието и комфорта в дома ви.

Птица на щастието: Великата Ванга каза: “Щастието в дома птицата носи, провесете дървени играчки над креватчето на детето, нека да ги гледа, както малкото жълто слънце го наблюдава. Птицата на щастието ще го защитава, приказки ще му разказва, сълзите му ще пресуши. И то ще се смее, ще я гледа и с палец ще я сочи”.

Икона
Вие не сте прекалено мързеливи, за да отидете на църква и свещи за здраве и за покой да запалите. Идете в църковния магазин и си изберете икона, която ще се превърне в помощник за цял живот. Можете да обмислите избора си, но най-добре е да погледнете иконите и да изберете тази, която ви носи най-голямата радост”, каза Ванга.

Иконата ще бъде вашият верен приятел и в трудна ситуация ще ви утеши, надежда и радост в мъката ще донесе, и вълненията ще успокои. Основното нещо е да се обръщате с цялото си сърце към иконата вместо да я използвате, за да утоли вашите нужди”.

Черен камък Голямата пророчица Ванга казва: “За да бъде сънят добър, трябва да си намерите помощник, който да ви пази. Затова ще е полезно да намерите крайпътен черен камък, най-незабележимия. Ако донесете такъв камък в къщата си, никога няма да имате проблемите със съня.”


Източник: За Жената

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Лекар каза какво се случва с кръвната захар, ако ядете диня
Next: Проф. Коста Костов показа снимки от почивката си в Халкидики и направи печално за Черноморието сравнение

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.