Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Баба ми каза как да обърна късмета в моя полза и да имам пари. Много е просто, направете го и Вие!
  • Новини

Баба ми каза как да обърна късмета в моя полза и да имам пари. Много е просто, направете го и Вие!

Иван Димитров Пешев ноември 9, 2023
asksdmgsdmgkergerg.png

Днес от Swoman Ви даваме един много лесен и работещ начин, с който да привлечете късмета и парите в своя полза.

Какво трябва да направите ли?

Поставете три монети в сол, хранителна стока, която всички имаме у дома и през цялата година ще бъдете пълни с пари.

Според едно народно вярване, ако държите метални монети в контейнер, в който се съхранява сол, парите в дома Ви ще се множат.

Трябват ви – две, три метални монети и солница – контейнер, в който съхранявате сол, готварска или морска.

Паричките, почистете с мек препарат и ги поставете на дъното на солницата, така че върху тях поставете солта.

Нашите баби казваха, колко зърна сол – толкова пари в къщата.

Веднъж казах на баща си: „Аз съм късметлия”, а той, в отговор, ме попита: „A имаш ли късмет в любовта?” Бях на 6 години и любовта ми изглеждаше като най-отвратителното нещо на света. За какво по дяволите говореше той?! Любовта дори не живееше в моя квартал… нито на същата планета. Щяха да минат години, преди тя да завре грозния си малък нос в моя дом и да каже, „Чук-чук, има ли някой тук?”

За мен късметът беше свързан с хвърлянето на зарове или намирането на монета на улицата, или двойната дъга след внезапна буря. Но сега всичко е различно. Постоянно влизам и излизам от „болницата по късмет”. Вече съм възрастен и са ми нужни непрекъснати вливания на късмет, защото без него съм мъртъв. За мен той е равен на щастие. По скалата на удовлетворението от 0 до 10, мисля, че съм около 7 или 8. Това си е голямо постижение. В най-тежките си години бях на нулата, а може би и под нея. Сега се издигам все по-нагоре, придържайки се към 3 прости цели:

1. Искам да съм щастлив.

2. Искам да изкореня нещастието от живота си.

3. Искам всеки ден да минава възможно най-гладко. Без кавги.

Това е всичко. Не искам много. Нужни са ми прости цели, които да мога да постигам.

Поне 10 пъти се е случвало всичко в живота ми да е толкова трудно, че да мисля, че никога няма да постигна тези три цели и че светът би бил по-хубав без мен. В други случаи съм се чувствал на кръстопът, без никакъв шанс да избера накъде да поема. И все пак винаги съм се изправял на крака.

Поглеждайки назад, виждам обща нишка между всички привидно безизходни ситуации. Всеки път е имало 4 неща, които са ми помагали да се съвзема. Сега се опитвам да ги правя всеки ден, за да не изпадам в кризи. Те са моите ежедневни ритуали:

1. Физически – поддържане на добра форма чрез упражнения. През 2003 година се събуждах в 5 часа всяка сутрин, а времето до 6 прекарвах на баскетболното игрище. Правех го всеки ден, с изключение на дъждовните. Сега практикувам йога. Но е трудно. Трябва да натоварвате тялото си достатъчно, че да се потите в продължение на 10 поне минути. Значи около 20-30 минути дневно. Идеята не е да се превърнете в „нацепен батка”, а просто да сте здрави, защото в противен случай щастието винаги ще ви бяга. Освен това, отделяйки това време, ще научите ума си да се справя по-успешно с психическото натоварване. Ако можете да дишате спокойно, когато тялото ви изпитва болка, ще ви бъде по-лесно да дишате в напечени ситуации. Ето и другите навици, които са част от физическите ми ритуали. Те обаче са малко по-трудни:

– Събуждате се в 4-5 часа всяка сутрин.

– Лягате си в 8-9 вечерта (Хубаво е да спите в продължение на 8 часа)

– Не се храните след 17:30. Няма да се щастливи, ако не сте усвоили храната си преди лягане.

2. Емоционални – ако някой ви натоварва, просто го разкарайте. Ако ви кара да се чувствате добре, сближете се с него. Никой не е свещен или незаменим. В случай на разхереметизиране , слагате първо своята кислородна маска. Семейство, приятели и любими хора – винаги съм насреща, за да им помогна, но не се сближавам с токсични личности. Това е правило, което не бива да нарушавате. Енергията ви се изпарява, когато се намирате около човек, който ви трови. Никога не давайте обяснения – те изтощават допълнително.

Другото важно правило е винаги да сте честни. Забавно е. В наши дни, повечето хора се страхуват да са искрени. Опитайте да прекарате цял един ден, без да лъжете или премълчавате (но не бъдете груби). Невероятно е колко широки са границите на позволената искреност. Много по-големи, отколкото си мислех. Последиците са, че никога не правя нещо, което не искам да правя. Например, никога не ходя на сватби.

3. Психологически – Всеки ден записвам идеите, които са ми хрумнали. Толкова са много, че главата ме заболява да мисля нови. И все пак се опитвам да „снеса” още 5. Онзи ден се опитах да запиша 100 алтернативни варианта на образованието в колеж. Записах 8 и… дотам. На следващия обаче измислих още 40 – определено беше доста трудно. Днес нямате идеи? Опитайте се да запомните всички реално съществуващи двубуквени думи на „Скрабъл”. Искате идеи, за да си съставите списък с идеи? Измислете 30 отделни заглавия на глави за автобиографична книга. Опитайте да се сетите за 10 бизнеса, които можете да стартирате от дома си (бъдете реалисти по отношение на реализацията им). Дайте ми 10 идеи за посоки, в които да започна да развивам блога си. 20 начина, по които Обама би могъл да повиши качеството на живот в САЩ…

„Идейният мускул” атрофира, ако не го използвате – също както краката, когато не ходите. Трябва да го тренирате, защото са нужни 3-6 месеца, за да го възстановите от атрофията.

4. Духовни ритуали – Струва ми се, че повечето хора не харесват думата „духовен”. Погрешно я свързват с „Бог” или „религия”. Всъщност не знам какво значи, но чувствам, че извършвам духовен ритуал, когато правя едно от следните неща:

– Моля се – Няма значение дали се моля на Бог или на мъртвите, или на слънцето, или на стола пред мен. Просто значи, че изразявам благодарност и не си приписвам заслуги поне за няколко секунди дневно.

– Медитирам – медитацията в продължение на повече от няколко минути е трудна… и скучна. Може да опитате да медитирате 15 секунди, представяйки си какво би било да медитирате цял час. Ето прост метод: сядате на стола – гърбът ви е изправен – и се гледате как дишате. Не е проблем, ако се разсеете. Просто се фокусирайте обратно върху дишането си. Отначало опитайте за 5 минути, после за 6.

– Благодарност – Опитвам се за мисля за хората, за които съм благодарен, че присъстват в живота ми. А след това и за други. И други. Трудно е.

– Прошка – Представям си всички, които някога са сгрешили спрямо мен, и как им прощавам (но без да ги съжалявам).

– Учене – Четенето на духовни текстове ме кара да се чувствам добре, макар и не толкова, колкото молитвите или медитацията.

От личен опит ви казвам, че никога не бих могъл да постигна трите си „прости” цели, ако не правя гореспоменатите ритуали всеки ден. И всеки път, когато ударя дъното или се доближа до него, или попадна на кръстопът, се облягам на тях. Резултатите са страхотни:

А. След месец започнах да забелязвам странни съвпадения и да се чувствам късметлия. Хората ми се усмихваха по-често.

Б. След 3 месеца започнах да усещам непреодолима нужда да реализирам всичките си идеи.

В. След 6 месеца усетих прилив на нови идеи, по които започнах да работя, а околните ми помагаха в реализацията.

Г. След година животът ми беше коренно различен – на 180 градуса от предходната. Повече пари, повече късмет, по-добро здраве. После ме погна мързелът и спрях да практикувам ритуалите си – и всичко отново се срина. Сега се опитвам да проявявам постоянство.

Трудно е да правите всичко това всеки ден. Никой не е идеален. Не знам дали ще се справя днес, но в едно съм сигурен – тези ритуали действат.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Хиляди родители ще изтръпнат: Парламентът каза не на ключово решение за много пари
Next: Натали вдигна скандал в ефир на Бакърджиев и Цънцарова: Вижте какво, ядосахте ме

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.