Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Баба ми показа как да си пера кърпите с оцет и сода – меки като памук и чисти като нови
  • Новини

Баба ми показа как да си пера кърпите с оцет и сода – меки като памук и чисти като нови

Иван Димитров Пешев ноември 15, 2023
sdisdgkdfkgfkgfgfgh.png

Знаете ли, че не е нужно да използвате препарат за пране всеки път, когато перете кърпите си за баня ? Това дори е забранено, ако не искате да ги направите твърди и бодливи. Но как тогава можем да върнем чистотата на този деликатен текстил? На този въпрос отговаря експертът по почистване и популярна британска блогърка Ан Ръсел. В едно от предаванията си на живо тя разказва  как се перат кърпи с оцет и сода .

Този метод на пране хигиеничен ли е? Със сигурност! Освен това перилният препарат има тенденция да се натрупва в тъканта, поради което чувствителните хора често изпитват алергична реакция. Ан Ръсел казва, че използва праха само за премахване на твърди петна и то в много малко количество. Кърпите могат да се перат добре в обикновена вода.

 

В едно от последните си предавания на живо Ан Ръсел засегна темата за прането на хавлиени кърпи без прах за пране. По-специално, тя отговори на запитване от абонат, който се интересуваше от целесъобразността на използването на омекотител, оцет и сода за хляб.

„На първо място “, отговори блогърката, „ ако перете тъкан, която абсорбира добре вода (било то кърпа или покривка), не използвайте омекотител. Той няма да позволи това да стане ефективно. “

 

Ан каза също, че избягва използването на препарат за пране не само заради възможна алергична реакция. Според нея след пране с праха кърпите са „странни“ на допир, леко драскащи и малко твърди. Това не трябва да се случва.

Затова експертът използва прах за пране само в спешни случаи. А през останалото време пере кърпите за баня със сода за хляб, разтворена в обикновена топла вода. Що се отнася до оцета, Ан отбеляза, че може да се използва вместо омекотител:

„Това работи, защото ако във водата има минерали и малко твърдост, оцетът помага за тяхното разсейване.“

 

Ан също сподели оригинален начин за сушене на кърпи. Те трябва да се изтръскват и обръщат от време на време. Тогава, казва тя, тъканта ще остане мека и влакната ще се отворят.

Отбелязваме, че много коментатори подкрепиха Ан Ръсел под нейното видео. Домакините споделиха дългогодишен опит с използването на сода и оцет за пране на тъкани (не само на кърпи). Какво мислите за този метод на пране? Споделете вашето мнение в коментарите!

Continue Reading

Previous: Тази професия, която не очаквате, се оказа най-високо платената в България – с 4670 лева средна заплата
Next: Голяма промяна с банкомата! Ще зарадва хиляди хора

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.